Сп. "Икономист": Защо Финландия има най-добрата образователна система в света

"Учители, учители, учители" - така директорката на училище недалеч от Хелзинки обясни, макар и ненаучно, защо Финландия има най-добрата образователна система в света.

Дано на пролетната среща на върха миналата седмица държавните и правителствените ръководители, които отново обсъждаха липсата на напредък в икономическата реформа, известна като Лисабонската стратегия, да са се вслушали в тази финландска мъдрост.

Лисабонската стратегия предвижда ЕС да стане "най-конкурентната и динамична, основана на знания икономика в света до 2010".

Очевидно понятията "конкурентна" и "динамична" са крайно неподходящи във време, когато почти цяла Франция е излязла по улиците в защита на представата, че първата работа, на която човек постъпи, е гарантирана за цял живот. Но фразата "основана на знания" е направо неуместна.

Европа губи своите студенти.

17 от най-добрите 20 университета в света са американски. Над 1/4 от студентите, които следват извън родните си страни, са в САЩ.

Университетите в ЕС сякаш изостават още повече, при това не само след Америка. Великобритания почти е удвоила броя на висшистите след 60-те години, но това увеличение (което е огромно по стандартите на ЕС) й стига само да запази своята позиция в класацията по показател висшисти на човек от населението - засега само като бройка, а не като качество.

Германия е увеличила висшистите си съвсем малко и затова се срина почти в дъното на същата класация.

Истината е, че световната конкуренция във висшето образование е жестока. Южна Корея инвестира много в образованието и вече надминава Европа по брой на висшисти (тя е на трето място по брой на висшисти на човек от населението).

Китай и Индия произвеждат повече инженери, отколкото целия Европейски съюз, което вероятно е едно от обясненията защо "Майкрософт" разполага с огромен изследователски център в Пекин (макар че компанията има повече от един в Европа).

Голата истина е, че

повечето европейци не ценят образователните степени като азиатците или американците.

В ново проучване, свързано с Лисабонската стратегия, лобистката група от Брюксел "Андреас Шлайхер" предлага някои данни, които се опитват да обяснят защо това е така: средно в света един студент има възвращаемост от 10% на вложената инвестиция от него (по-често от данъкоплатците в страната му). Докато в Америка средната възвращаемост е около 15%, във Франция и Италия тя е само 8%.

Недостатъците във висшето образование в Европа са до болка познати. По-учудващото е, че тя изостава и в средното образование. По математически познания средният 15-годишен ученик в голяма европейска страна е на или под средното равнище в света, сочи изследване на ОИСР.

На първите места в списъка са Хонконг, Южна Корея, Япония и някои от по-малките страни от ЕС, между които Финландия.

Още по-лошото е, че европейските училища не предоставят еднаквите образователни възможности, които хората си мислят, че предлагат. В проучването е направен опит да се прецени доколко успехът на учениците зависи от социално-икономическото положение и доколко от индивидуалните качества, имайки предвид различията в знанията по математика в самите училища и между тях.

В първия случай очевидно зависи от индивидуалните качества на учениците. Във втория - от социално-икономическото положение на училищата и на учениците. Ако страните от ЕС имаха уеднаквена образователна система, е логично да се очакват различия вътре в училищата, тъй като учениците са различни, а не училищата.

В действителност се оказва точно обратното.

Различията между училищата са по-сериозни в повечето големи европейски страни,

отколкото в САЩ, макар да е прието да се смята, че цял каньон разделя качеството на образованието в елитните американски училища и училищата на затънтени места.

Само няколко от малките страни в ЕС предлагат еднакво качество на образованието. Това са страни, които са се отказали от спускане отгоре на национални учебни програми или централно управление от държавни или национални бюрокрации, от които се очаква уж да гарантират еднакво образователно ниво.

Обяснението е, че европейското образование е обременено от мисленето през индустриалната епоха и все още не се е адаптирало към постиндустриалния свят.

Постиндустриалната организация разчита на нововъведения. При нея йерархията е хоризонтална и всички трябва да са образовани.

Манифактурата изисква пирамида: множество неквалифицирани работници на физическия труд, само някои от тях с повече професионални умения, и високообразовани мениджъри.

Училища, които посрещат нуждите на този тип старовремско търсене, с профилиране в научна и професионална насока, елитни колежи и добро професионално обучение, все още се намират, особено в Германия и Централна Европа.

Те са свидетелство за съпротивата на Европа към промяна. (Колко учители трябват за сменяне на крушка? Какво разбирате под
сменяне?)

Наблюдавайки днес Франция, човек се отчайва,

че промяна няма да има никога. Нейното правителство дори забрани публикуването на изследване за постиженията и пропуските в образователната й система (от приятелски съображения ние също няма да разгласим данните и само ще кажем, че във Франция училищата са много
по-тясно свързани с доходите, отколкото в останалите страни).

Финландия страдаше от същите недостатъци. Сега обаче тя има най-добрите училища в света. 15-годишните финландчета имат най-добрите познания по математика, в останалите научни дисциплини и четенето от връстниците си във всички богати държави.

Страната постигна всичко това, като промени системата, прехвърляйки отговорността на учителите, и като ги подкрепя изцяло. Няма профилиране и селектиране; никакви национални учебни програми; съвсем малко матури.

Всичко опира до това да намериш добри учители и да им дадеш свобода -

обяснява директорката на финландското училище. Ако има поука за лидерите от ЕС, тя е следната: забравете за множеството приоритетни области и планове за действия.

Европейските правителства трябва да повторят класовете в училище. Във Финландия.