Съдът оправда и бившия шеф на "Балканбанк"

С офийският градски съд (СГС) днес оправда Иван Миронов, бивш директор на "Балканбанк", по обвинението за раздаване на необезпечени кредити, довели до фалита на банката, и за нанесени щети за 200 млн. лева.

Софийската градска прокуратура ще протестира оправдателната присъда

По-рано тази година беше оправдан за сходно обвинение и някогашният директор на фалиралата Първа частна банка Венцислав Йосифов.

Четенето на решението на съда, което е 170 страници, продължи няколко часа.

Прокурорът Камелия Николова беше поискала по 8 години лишаване на свобода за Иван Миронов и за бившата изпълнителна директорка Надежда Апостолова.

Обвинението твърдеше, че в периода ноември 1992 г. - октомври 1995 г. двамата са сключвали банкови договори за кредит в левове и във валута, както и споразумения с изключително висока степен на риск от невъзвръщаемост на кредитите. Разрешавали са няколко последователни кредита, без предишните да са били издължени. Сумата на кредитите на някои фирми кредитополучатели е надхвърляла два и повече пъти капитала на банката.

Според обвинението действията на Миронов и Апостолова са довели до поставянето на банката в режим "Особен надзор" от УС на БНБ през 1996 г. и обявяването в неплатежоспособност и несъстоятелност.

На съдебното заседание днес Миронов заяви, че никой от вложителите в "Балканбанк" не си е загубил парите. Всички кредити били дадени законно, а банката фалирала една година след неговото напускане.

Тогава управител на надзорния съвет на банката е бил Иван Ангелов, който по думите му допуснал сериозни грешки и не бил спазил оздравителната програма на банката през 1996 г.

"Правителството на Жан Виденов желаеше да сложи ръка на залозите в банката и това беше основно заради държавните предприятия от машиностроенето", каза Иван Миронов. Той твърди, че Иван Ангелов решил да осчетоводи по свой начин баланса на банката, а политиката на Жан Виденов била да ликвидира "Балканбанк", "Минералбанк" и Стопанска банка, за да притежава държавните фирми.

"Балканбанк" беше купена от "Росексимбанк" (банката на застреляния преди година Емил Кюлев) за 10 милиона долара, а "Росексим" получи 100 милиона долара от тази приватизация, посочи днес в съда Иван Миронов.

Както други банкери от 90-те години (Иван Китов, Атанас Тилев...) Миронов успя да напусне България през 1995 г., въпреки че задграничният му паспорт бе прибран. По онова време в медиите се твърдеше, че той с особен нюх е прилагал схемата на смесените участия, а общите фирми между вече несъществуващите "Балканбанк" и "Мултигруп" на застреляния Илия Павлов можели да влезат в учебници по финансови машинации.

Миронов, който е с българско и американско гражданство, живееше в САЩ. След като повече от година бе издирван от Интерпол, той бе заловен на 12 декември 2002 г. в Скопие и бе екстрадиран у нас на 6 февруари 2003 г.

Маскиран като полицай, с бронежилетка, каска и пластмасов щит, бившият банков директор бе изведен от беемве със софийски номер и настанен в ареста на Националната следствена служба под изключително засилена охрана от въоръжени с автомати барети

Миронов е бил задържан и през 1995 г. по нареждане на Софийската градска прокуратура - по обвинение за умишлена безстопанственост заради т.нар. "Габонска сделка".

През 80-те години България получила от Габон концесия за добив на дървесина. Миронов бе обвинен заради подписаната банкова гаранция през 1990 г. за получаване на 18 млн. германски марки кредити. Оказва се, че сделката е фиктивна.

През 1998 г. Миронов попадна в публикувания официално от властите списък на кредитните милионери.

В доклад на Върховната касационна прокуратура от лятото на 1999 г. се казва, че от фалиралите български банки са изтекли над 50 млрд. лв., а по други данни на следствието и прокуратурата са потънали около 64 млрд. лв. кредити.

"Балканбанк" е била създадена през 1987 г. с решения на тогавашното ръководство на БКП и на Министерския съвет, за да бъдат, според публикациите в медиите, прехвърляни средства към офшорни фирми. По същото време са създадени и банките "Биохим", "Стопанска", "Електроника", "Транспортна", "Минералбанк".