И талианският художник Караваджо е прибавял към боите си и прах от светулки. Това разкри научно изследване, ръководено от Роберта Лапучи от Американския университет "Сачи" във Флоренция.
Според нея творецът измислил рецепта на базата на дeстилирани и изсушени светулки, за да си набави специалния прах.
Караваджо пробил дупка в тавана на ателието си, за да позволи навлизането на светлината. Чрез поставени огледало и лещи тя проектирала върху повърхността на платното, което художникът използвал, образа на рисувания предмет, разказва "Пронтософия".
Промените в осветяването и в моделите обаче принуждавали маестрото към многократни проекции. Караваджо постепенно усъвършенствал метода си, реализирайки все по-изтънчени проекции и все по-съвършена дълбочина именно благодарение на светулките.
Последните анализи на картините му доказват наличието на фоточувствителни материали като сребро, арсен, магнезий, цинк и йод. Използването им позволявало на твореца да фиксира временно образа върху платното, така че можел да работи и на тъмно.
По този начин Караваджо успял да получи застинало отражение, наподобяващо снимка и да се избави от непрекъснатите промени, дължащи се на разместването на проекциите на лъчите.
Италианският майстор на четката използвал боя на базата на дестилат от светулки, за да очертава контурите на композицията. Те давали флуоресцентен ефект.
С въведената от Караваджо техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон той става един от основоположниците на барока в живописта, разграничавайки се от господстващото течение на маниеризма.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!