Проектът е включен в програмите на департамент "История" на Нов български университет и e субсидиран от Националния дарителски фонд "13 века България". Той е изследователски, но и образователен по замисъл, подчертава в предговора проф. Вера Мутафчиева.
В книгата са публикувани 53 интервюта. Като отбелязва, че този, по същество еднодневен жанр набра сила при демократичната промяна и дори зае самостойно място в книжнината, проф. Мутафчиева напомня, че едва през последните години историографията се върна към отделния човек, който доскоро беше просто един от масовката.
"Днес гражданинът доби право на лично мнение.
А на гражданите се иска да го чуят, за да го поддържат или оспорят. Но и в двата случая те опознават конкретен индивид, влизат в контакт с някого, създават си представа - топла или враждебна - с още едного съвременника", посочва тя.
И добавя, че "всеки от събирачите на интервюта днес тръгва с различна концепция към своята задача: дали се обръща към респонденти, заредени с носталгия по светлото минало, мотивирана от спомени за буйната им младост, за престижа и привилегиите, за участие във властта, висока или поне низова, но Власт.
Немалко са гласовете на безпомощни днес хорица, загубили реалното или илюзорното чувство за сигурност, удобната вяра, че за тях се грижи Държавата. Втори вид събирачи предпочитат да се обръщат към "елита" (самонарекъл се така, затуй и в кавички), който държи много на хаоса във все още недоизградената структура на гражданското общество и свободния пазар - от такива страници блика оптимизъм, но не и откровеност, що се отнася до пътищата към постигнатото.
В трети подбор на интервюта е дадена думата на младежи от страната и чужбина; те са особено показателни за прогнозите на тези две обществени групи, но и за погледа им към днешната наша обществена среда, както и за срещата им с чуждата", пише Вера Мутафчиева.
Тематиката на сборника е историческа, в рамките на
последните 50 години на миналия век.
"За да запълним с живо присъствие много съществения отрязък време, за "да населим историята с хора", както замисляхме, основната идея беше тези хора да не принадлежат към единствени "класа, пол, занятие" по стиха на Вазов; наша цел беше всеки да говори от себе си, за себе си в някакъв автобиографичен дискурс, по своето лично виждане, вкус и памет, обяснява проф. Мутафчиева.
И продължава:
"Мечтата ни да съберем петдесетина интервюта изглеждаше небъдница:
колцина ли биха се съгласили да формулират житейската си стратегия, постигнато и загуби - срещу какво всъщност? Та ние не им предлагахме нищо освен огласяване на техните думи.
Но те се съгласяваха, представете си! В не повече от пет-шест случая потрябва да бъдат увещавани или забравяни - отбягвали сме какъв да е натиск и преднамереност.
Изводът: запитвани за собственото им битие вместо за текуща политика или социални перспективи, те
сякаш това били са чакали отвреме.
Половин век например, когато най-дежурно са говорили за решенията на поредния конгрес или икономически механизъм. Сега те проговориха от свое име и без оглед.
Това не ще ли рече, че у нас днес съществува - успоредно с дирижираните и заплащани медийни участия - свобода на словото? Не означава ли, че хората я разпознават и използват? Май че: да.
Страничният извод: у хората все още мъждука сянка несигурност що може да им донесе утрешният ден. Тя приглушава категоричността на заключенията им. Но го няма Страхът. Ако си спомняте, той все още беше в сила през деветдесетте години, когато всеки се озърташе зад гърба си. Изглежда, че въпреки въздишките, тъй често чувани: "Нищо не се е променило!", "Все същото е!" - променило се е много нещо. Преди всичко: ние самите. Грехота ще бъде, ако не го празнуваме", пише Вера Мутафчиева..
И изрично подчертава, че книгата не предлага за канонизиране подбрани от съставителите личности. Защото, хубавото на всяко множество е многогласието.
Сред интервюираните са Александър Фол, Анри Кулев, Антоний Гълъбов, Богдан Богданов, Боян Пенков, Димитър Луджев, Дончо Дончев-Американеца, Златина Тодева, Исмет Север, Моско Аврамович, Мохамед Узункъш, Надежда Драгова, Петко Бочаров, Петя Василева, Рада Москова, Розалина Новачкова, Румен Аврамов, Петър Междуречки, Светла Бъчварова, Сюлейман Гавазов, Тодор Вълчев, Харалан Александров, Цветана Тодорова, Цочо Бояджиев и други - общо 53 души. Двама са пожелали да бъдат представени с инициали: Г.О. и Й.Б.
Проектът "Българското общество през втората половина на ХХ век"
вклюва издирване, събиране и дигитализиране на документи за най-новата българска история - от Централния държавен архив и от архиевите в областните градове.
Част от материалите вече е достъпна на сайта на НБУ в обем над 2100 листа.
Работата продължава, в нея участват млади историци по програма "История на социалните промени" към департамента.
Автори на интервютата
в "Историята, населена с хора" са журналистите Генка Маркова, Румяна Братованова, Николина Димитрова, Галина Рулева и Стойко Стоянов, учените Антонина Желязкова, Екатерина Никова, Евелина Келбечева, Даниела Колева, Ваня Еленкова. Редактори са проф. Вера Мутафчиева и Марта Иванова.
Книгата, издадена от издателство "Гутенберг", ще бъде представена в сряда, 30 ноември, от 17,30 часа в големия салон на БАН.
