Истинско чудо е, че бомбата над Нагасаки преди 60 години е последната използвана, обяснява Андре Фонтен в статия, проследяваща историята на ядреното оръжие от 1945 г. до наши дни, публикувана във вестник "Монд". Не е сигурно обаче, че пълното унищожение на атомните оръжия, би увеличило значително шансовете за мир по света, смята авторът.
Нападайки Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., японците, естествено, не можеха да предположат, че предишния ден Рузвелт е взел решение, вследствие на което четири години по-късно щяха да предвкусят ужаса от апокалипсиса.
Убеден от Айнщайн и от физика Сцилард, че германските учени работят по изобретяването на атомно оръжие, американският президент беше поставил началото на проекта Манхатън. Целта е Америка да се сдобие с такива оръжия.
Но старателното претърсване на лабораториите в Страсбург след освобождаването на града показа, че германците са се отказали от разработките. Трябваше ли да бъдат продължени американските планове, които се бяха оказали доста по-обещаващи?
Военните бяха твърдо "за", но Айнщайн и Сцилард се опитаха, напразно, да убедят Хари Труман, дошъл на мястото на покойния Рузвелт, да се откаже от проекта.
Нобеловият лауреат по физика Джеймс Франк изпрати на министъра на отбраната Хенри Стимсън доклад, насочващ вниманието му към невъзможността Чичо Сам да запази задълго монопола върху атомните оръжия и предупреждавайки го за опасността от употребата им срещу Япония без преди това да са изпитани в пустинна зона.
По онова време имало само три готови за употреба екземпляра. Първият бил пробван в пустинята в Ню Мексико на 16 юли 1945 г.
Труман от няколко часа вече бил в Потсдам за среща със Сталин и Чърчил. Посъветвал се с англичанина, който много се въодушевил. И наистина, сър Уинстън очаквал "отчаяна съпротива по самурайска традиция" и съзрял "в появата на това почти свръхестествено оръжие извинение, което би позволило на японския народ да спаси честта си и да се освободи от задължението да се остави да бъде избит до крак", пише Труман в мемоарите си.
Наследникът на Рузвелт предвидливо не навлязъл в подробности пред съветския генералисимус, на когото само споменал за някакво "оръжие за унищожение с необикновено голяма мощ".
В действителност "гениалният вожд" имал първокласна шпионска мрежа, благодарение на която още през 1942 г. бил започнал да разработва собствена атомна бомба. Случващото се в Ню Мексико не било тайна за него.
Така че, едва приключил разговора с Труман, той извикал при себе си отговорниците за съветския ядрен проект и им казал, че този проект вече е приоритетен и че "нищо няма да им бъде отказвано".
Недоверието му към англосаксонците винаги е било много голямо, така че през лятото на 1942 г., след посещение при Чърчил, казал на Берия: "Изменяйки на обещанието си да работят заедно с нас по военните си проекти, те подготвят супербомба срещу СССР".
Истината е, че в отговор на поредна пледоария на Сцилард, на 28 май 1945 г. държавният секретар Джеймс Бърнс посочил, че "СССР щял да бъде впечатлен, ако узнае, че САЩ притежават бомбата, а това щяло да улесни нещата след войната".
Американските военни командири били в пълно неведение доколко ефективна е бомбата, поради което доста натискали Рузвелт и Труман да правят сериозни отстъпки на Сталин, в Близкия изток и спрямо Полша, за да бъде сигурно, че те ще удържат обещанието си да се намесят срещу Япония в рамките на три месеца след капитулацията на Райха.
Както е известно, обещанието било изпълнено, но 48 часа след Хирошима, което освободи Труман от ангажимента да даде на генералисимуса окупационната зона, която той се надяваше да получи в Япония.
Освен това няма никакво съмнение, че първото премерване на силите през студената война (Азербайджан, Иран, гражданската война в Гърция, турските проливи и блокадата на Берлин) бе последвано от съветско отстъпление само защото Кремъл се сдоби с атомни оръжия едва след 1949 г., а Съединените щати имаха смазващо преимущество до 1962 г., когато настъпи кризата с ракетите в Куба.
Едва след развръзката на тази драматична криза Кремъл се впуска в надпревара във въоръжаването, която завършва с установяването на т. нар. "равновесие на страха" между двете суперсили.
Това обаче изтощава съветската икономика до такава степен, че принуждава Горбачов да погребе студената война. Така че днес Русия е докарана дотам, че е принудена да получава огромни субсидии от Съединените щати, за да ликвидира по-голямата част от ядрения си арсенал.
През 1979 г. в света имаше 60 000 ядрени глави - с по 4 тона експлозиви на всяка от тях. Военните разходи по това време достигаха 1 млн. долара на минута.
Според лондонското издание "Ню сайънтист", цитирано от "Курие ентернасионал", днес те са не повече от 27 000. Както знаем, огромна част от тях принадлежи на Съединените щати, а все по-малко и по-малко - на Русия.
Франция, Великобритания, Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея (ако се вярва на твърденията й) си поделят останалото количество.
Решението на Иран да преработи урана, натрупан в Исфахан, породи силни подозрения, че желае да го използва за военни цели, макар да се кълне в обратното.
За разлика от Северна Корея, Техеран продължава да е член на Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 1975 г., който през 1995 г. беше подписан от 175 страни.
Бразилия, Аржентина, Република Южна Африка и Либия прекратиха програмите си, а отношенията на Индия със съседен Китай и с Пакистан по-скоро се разведриха, откакто и тя като тях разполага с най-опасното от всички оръжия.
Истинско чудо е, че бомбата над Нагасаки преди 60 години е последната използвана. Популярността на Труман едва не се срина, когато след китайската намеса в Корея отзова своя проконсул Макартър, за да попречи Манджурия да бъде подложена на ядрен огън.
Френското правителство напразно направи вял опит да убеди Айзенхауер да осъществи ядрен удар, за да осигури развръзката при Диен Биен Фу. Но днес вече знаем, че сме се разминали на косъм с катастрофата най-вече по време на Карибската криза.
До доказване на противното, опасността за този, който първи прибегне до ядреното оръжие е толкова голяма, че никой не се осмелява да натисне прословутото копче.
Северна Корея, която е в близко съседство със Съединените щати, Русия и Китай, не може да очаква нищо от евентуална употреба на атомно оръжие. Но странният режим на Ким Чен Ир може да си въобрази, че ако притежава ядрена сила, има повече шансове да оцелее от драматичната икономическа криза.
Иран, който се бои като от чума от САЩ и Израел, и който най-вече иска да избегне всякаква зависимост, може да си помисли, че притежанието на бомбата е най-добрата гаранция за неговата независимост. Същата идея обаче може да хрумне и на други.
Не е сигурно обаче, че пълното унищожение на атомните оръжия, въпросът за което периодично се поставя, би увеличило значително (ако въобще това е възможно) шансовете за мир по света.
