- Може би по малко от всяко, от една страна. От друга, нека да имаме предвид, че е ръководството на парламентарната група, не е нещо много по-цялостно или по-дълбоко. Че съвпада с известна емблематична дата на средата на мандата. Бих казал, че е по-скоро съвпадение, отколкото нещо много специално. Аз, както знаете, обичам да се вслушвам в предложения, идеи и да изслушвам и нашите депутати, и много други хора, които не са депутати. Може би всичко това заедно да е причинило това решение или тази промяна.
- Какъв искате или очаквате да бъде ефектът от тези промени и дали не Ви безпокои мнението на онези, които предвиждаха, че този ефект ще бъде краткотраен?
- Трудно ми е да се видя в ролята да решавам с една цел - да постигна някакъв ефект. Мисля, че това би било наистина театър, а не нещо много по-дълбоко или по-дългосрочно. А за това, което предсказват някои - моето уважение, не виждам нищо лошо. Но, естествено, аз съм, който взимам това решение. А какво може да се изтълкува, е много по-субективно и не виждам нищо, което да ме притеснява в това отношение.
- Въпреки това Вие употребихте някои изрази, говорейки за състоянието на парламентарната група на НДСВ в момента. Споменахте думи като "лични интереси", "самоцелни акции", "фракции". Как се лекува това и може ли въобще да се лекува? Ето, отново чуваме за сблъсъци, за противоречия там.
- Мисля, че се преувеличават много неща. Като ги казахте сега, и трите теми или щрихи, които използвах в едно изказване от 10-15 минути, изглежда много по-концентрирано и дори звучи малко зловещо. Това са коментари, неща, които констатирам и мисля, че е хубаво да се говори по един откровен и честен начин, а не с някаква демагогия или други намерения. Да не забравяме и това, че работим с хора, с човешки същества.
- Все пак, поправим ли е климатът в парламентарната група?
- Ако има желание от страна на групата, има най-доброто желание от страна на ръководството и може би промени като тази, която ни занимава в момента, да е именно тази цел. В крайна сметка, опитът е да се подобрят нещата, да се оптимизират, не да се навреди някому или просто умишлено да се греши.
- Вие обявихте, че ще има министерски промени до края на юли. Можете ли отсега поне да загатнете философията на тази промени, ако не, разбира се, и да кажете конкретно какви ще са те?
- Ще започна с това, че Вие ми определихте сега до края на месец юли. Това е нещо, което научавам, но го изслушвам с интерес. А за останалото - философията е пак да се оптимизира работата, да може да се работи по-добре. Има и една еволюция от две години, много неща са се променили. Чухме го и в изказванията на г-н Ферхойген. Има и дадени моменти, които вече са съвсем други. Пак ще се върна към факта, че една промяна в един кабинет не е сензация. Това са корекции в момента и може би да доведат и до по-добър резултат.
- Сам разбирате защо обаче има високи очаквания. Винаги, когато става въпрос за имена, има такива очаквания.
- Това - да. Но тук трябва да гледаме на работата и на темите, които са много по-важни, и на самите материи - има министерства, които са определено трудни и това го знаем всички.
- Да поговорим повече, г-н министър-председател, за Вашия поглед към управлението в средата на мандата. Знаете, средата на всеки мандат е повод за равносметки и всички политици ще ги направят. Така ще Ви попитам аз сега: Кое Ваше постижение искате да бъде признато и коя своя грешка бихте признали?
- Ще започна може би с грешките. Сигурно имам много грешки. Никой не се е родил експерт по всичко и да има такава претенция.
От друга страна, за постижения... Знаете ли, може би това е нещо, което при повечето политици - не обичам да обобщавам и да кажа "всички", но при повечето, е прието. Аз намирам, че това би било - така, да се похваля или да си давам някаква оценка - аз съм безкрайно критичен към себе си и бих бил склонен да Ви отговоря на въпроса подир две години, защото тогава наистина ще става дума за отчет, за една цялостна картина на една цяла програма, а не сега, на половината от мандата.
- Но все пак може ли след две години управление да кажете ясно на хората какво реално може да се промени и какво не може, какво зависи от отделния индивид, какво зависи от държавата? Защо статистиките показват ръст, а той не се отразява като че ли по джоба на българите?
- Имате право в това, че не се отразява още, но постепенно се вижда. Но за това трябва да разчитаме наистина много и на нашата работоспособност или трудолюбивост на българина, което не е за подценяване. Правителството може да помогне или да стимулира дадени възможности, ситуации, но не всичко зависи от правителството.
Аз може би вече съм на известна възраст, живял съм другаде и съм свидетел на много различни управления в най-различни страни и едва ли бих се спрял и показал, че едно правителство е идеално или може да се очаква, или обезателно гражданите да си го обичат... Това още не съм го срещнал, откровено казано, навсякъде има критики, което е и лесно и от една страна може би може да се оправдае.
Един съвсем малък пример. Преди две години, когато дойдохме на власт, ако може да се каже така, или когато започна управлението ни, една пенсия например от 50-60 лева, които имаме сега, дори и да се подобри с 10-20 на сто, е много малко, а всъщност подобна пропорция е много достойна, но разбира се, малко се отразява в джоба. Има подобни примери, които аз мисля, че обществото може да разбере. Но считам също, че трябва да гледаме и малко към положителните сигнали, които се виждат във всекидневието, а не само да се опитваме да намерим изключително това, което още липсва. Защото винаги може да се подобри нещо, където и да било, в което и да е било общество. И в идеалните общества винаги има нещо, което не върви.
- Да, но все пак това е работата на журналистите - да търсят това, което още може да се подобри. Смятате ли обаче Вие, че ръководеното от Вас правителството направи всичко възможно, за да избегне скандалите, конфликтите и по-крупните проблеми? Само няколко да изредя: забавянето на ключови приватизационни сделки, споровете за съдебната власт с медиите.
- Всичко зависи от начина, по който искаме да го изтълкуваме. Ако една новина се прочита или се оценява като скандал само защото може да има различие в мнението или дори различие в подхода, едва ли това е коректно или начинът, по който би трябвало обективно да се осведоми обществото. Едно правителство може да греши, разбира се, казах го и преди, но като прагматик и въобще като човек, който мисли все още по един логичен начин, считам, че би било трудно да се допусне, че едно правителството управлява с целта да греши и само да повтаря грешки или да има дефекти в управлението. Понякога може да се случи, но като единствена цел ми се струва трудно да го възприема. Закъснение в някоя приватизация - приказката за "мери седем пъти, режи веднъж". То е нещо, което е логично: когато се прибързва може да се сгреши по-лесно, отколкото да се поогледа човек и да почерпи поука от други казуси. Също така имаме и икономическите параметри на световно ниво, не в България, които се отразяват в една малка икономика като нашата. Отразява се дори и в големите, а какво остава за нас.
- Все пак смятате ли, че правителството направи всичко възможно, за да избегне тези конфликтни ситуации?
- Мислите ли, че е приятно човек да умишлено да попада в конфликтни ситуации? Правим всичко, което е, поне за мен, в нашите сили, правомощия и намерения най-вече.
- Често българските правителства са посочвали успехите навън в противовес на трудностите у дома. Не се ли проявява и тук една известна тревожна ситуация, г-н премиер? Ще бъде ли България поставяна в бъдеще в мъчителната ситуация да избира между Европа и Америка?
- О, аз не бих определил така, защото едва ли става дума за такъв избор. Ние трябва да си гледаме националните интереси и съвсем внимателно да действаме според тези интереси. Мисля, че през нашето минало от Освобождението насам сме платили скъпо за (ако мога да ги нарека така) известни политически залитания, вместо да гледаме по един по-обективен и спокоен начин, прагматичен - връщам се към думата прагматичен. Евроатлантическата политика на България именно е евроатлантическа, не е "или Съединените щати, или Европейският съюз". Придържаме се към това, което се очаква от нас като кандидати за Евросъюза, като кандидат-член на НАТО, а то в крайна сметка са общи политики. Понякога има и нещо конюнктурно, временно, но върху което не бива да се спираме, защото тогава може това да бъде препъни-камъкът.
- Вероятно имате предвид Ирак?
- О, не само Ирак, но и този международен съд. Това са теми, които мисля, че всъщност значението, което биха имали в нашето общество и в ежедневието ни, се преувеличава.
- Само да Ви върна за момент към една вътрешнополитическа тема. Предстоящите местни избори ще бъдат, така да се каже, политическият хит на сезона през есента. Защо НДСВ се бави с обявяването на своите ключови кандидати? Дали отново не разчитате на изненада, както преди две години?
- Не, аз не бих обобщил пак така, че закъсняваме ние, не закъснява никой друг, някакви специални изненади. Просто върви по програма, създадени теми, датата приблизително вече се е очертала. Значи оттам-нататък е въпрос на преценка. Но не виждам, че трябва да има нещо като едно рали и хронология - точно в кой момент и в коя минута трябва да тръгне или да стартира състезанието.
- Може би разчитате, че последните могат да станат първи?
- О, мисля, че вече става малко библейско...
- Да Ви попитам накрая нещо лично, г-н министър-председател. За Вашия личен стил е думата. Вие често призовавате да не се прибързва и да се гледа положително. Не се ли безпокоите, че някои възприемат този Ваш стил по-скоро като слабост, отколкото като добро възпитание и въобще колко дълго бихте изтърпели някого, който злоупотребява с Вас?
- На първо място, бих казал, че търпението няма нищо общо с доброто или лошото ми възпитание. То е начин на разсъждаване по-скоро. Едва ли е слабост, да знаете. Някой, който претендира, че решава всичко така, на секундата... Може би има и такива феномени, но мисля, че е доста опасна практика, когато човек управлява.
От друга страна, за злоупотребяване - тук вече има теми като етика или морал... трудно е да се прецени. Но какво имате предвид, кажете ми.
- Колко дълго е Вашето търпение? Това е въпросът, зададен по друг начин.
- То не е абсолютно. Също е зависимо и от това, което очакваме или съм си сложил и аз, поставил съм като граница в даден момент. Търпението ми може да е безкрайно, ако усетя, че е нещо в интерес на страната и когато виждам, че се налага, а може да е доста кратко или съвсем намалено, ако е губене на време или глупост.
- С една дума, да очакваме ли да призовавате към положителното и в следващите дни от мандата си?
- Не зная дали след половината от мандата се очаква да си променя и характера, и философията, и въобще начина на действие. На подобна възраст би било доста учудващо, ако се променя. Мисля, че бих изменил на себе си.
- Благодаря Ви за това интервю, г-н министър-председател.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
