С викнали сме с идеята, че историята на медиите се гради от редактори и издатели. Това обаче касае миналото. Сега онези, които могат в бъдеще да променят начина, по който новините се интерпретират и разпространяват, работят в двуетажна сграда в индийския град Бангалор, разказва в. "Пари".
Те не са точно редактори и издатели, а главно млади индийци с докторска степен по компютърни науки, които работят за Google и се опитват да научат компютрите да изчисляват какво е качествена журналистика.
Ако успеят, влиянието им върху писмената журналистика ще бъде изключително.
Когато през 2001 г. Google стартира онлайн новините си Google News, създателите на тази услуга са подложени на присмех от страна на вестникарските редактори и автори, според които няма робот, който да може да стане по-добър редактор на новини от човека.
И все пак, хората от вестникарския бизнес вече не се усмихват така широко. Google News отчитат 6 млн. посетители на месец.
В борбата сред онлайн търсачките, пазарният дял на Google не е толкова голям - Yahoo! News, редактиран от хора, бележи по-голям процент посетители.
Изводите обаче са по-интригуващи. Google News се произвежда изцяло от компютърни алгоритми, които пресяват 4 500 интернет новинарски сайта на всеки четвърт час и пускат бюлетини, които класират материалите по брой посещения.
Подобно на по-голямата част от сайта на Google, фронтпейджът на новинарската страница не е нищо особено - куп линкове към оригиналните материали, където и да се появяват те.
Човек може да персонализира новините на определена тема по избор - има 22 регионални издания на 9 езика.
В началото бързите и точни вести са оскъдни. Сега обаче в онлайн света, преситен с новини, Google искат да бъдат глобалната определяща система за тези, които желаят да управляват джунглата от информация.
За много хора, и то не само журналисти, това направо се превръща в кошмар. Група ентусиасти дори разработват 8 минутна анимация, която представя как новинарският робот на Google завладява световния новинарски бизнес.
Индиецът Кришна Бхарат, основател на Google News, не се стреми към тази утопия. Той вече е поставил задачата на работещите в Бангалор да подобрят филтрите за пресяване на новини.
Изреченията и абзаците копирани ли са от някъде другаде и може ли материалът да бъде отхвърлен? Има ли значение колко е дълъг материалът? Колко хора са необходими за обработката на новините? Колко чуждестранни кореспонденти има?
С други думи, Бхарат се стреми най-вече да накара компютъра да разпознава оригиналност, истински успех, яснота, краткост, красноречие, както и политическо влияние.
Ние сме неразделна част от новинарската общност, заяви Бхарат на Световния форум на издателите в Сеул миналата седмица. Отношенията ни с вестниците са на взаимна зависимост Ние изпращаме трафик от хора директно към доставчика на съдържанието и увеличаваме неимоверно количеството на новини, които се четат, каза още той.
Експертите на Google гледат на информацията, която се публикува, като на варираща от исторически книги до горещите новини в уеб пространството. Читателят избира кое да избере и кой линк да последва.
Това означава, че вестниците трябва да имат ясна позиция относно тяхното статукво и относно очакванията на техните читатели в търсене на баланс между бързина на предоставяната информация и задълбочен анализ. Вестниците, които не са наясно с това, са най-застрашени от изчезване.
Може би най-голямото доказателство за напредъка, който е постигнало автоматичното пресяване на новини, е че неговата работа и ефект сега се обсъждат на ниво политика.
В блоговете на тема журналистика в САЩ има обширни дебати за това дали формулата на Google непреднамерено демонстрира съотношението между републиканци и демократи.
На конференцията в Сеул стана явно неразбирателството между Бхарат и американските и японските говорители относно съпротивата на Google да разкрие точно какви източници използва и как прибавят или махат новини от списъка.
Но точно тези спорове показват, че Google News е тласък към промяна, без значение дали ни харесва или не.
