С илвия и Катерина са приятелки от университета.
И двете са завършили финанси, само че Силвия получава предложение за работа от българска компания със стартова заплата 1200 лева, а Катерина има предложение за подобна длъжност във Франция, като началното възнаграждение е 2000 евро. Дали Силвия трябва да завижда на Катерина?
Покупателна способност
Силвия спокойно може да прецени какъв стандарт на живот може да си позволи в България с 1200 лв. Не е ли достатъчно тя просто да види обменния курс евро/лев за да разбере каква сума в евро ще й позволи същия стандарт във Франция?
Ето например цената на фотоапарат Sony Cyber-shot DSC-N2 в България - 770 лв., същият във Франция 390 евро, т.е. 763 лв. по обменния курс евро/лев.
Всичко е наред, нали? Грешка. Едно кафе в София е левче, а кафе в Париж - две евро и половина, т.е. малко под пет лева.
Значи нещо куца. Това "нещо" е, че официалният обменен курс при някои стоки запазва покупателната способност (фотоапарата), а за някои - не (кафето).
За да може да се види каква сума в евро ще гарантира същият стандарт на живот, е необходим друг курс, който изцяло да запазва покупателната способност.
Това се нарича метод на паритета на покупателна способност (ППС). В случая може да се използва индексът на потребителските цени. Идеята е да се види колко струват общо стоките, влизащи в потребителската кошница, т.е. покупките на средното домакинство за определен период от време.
Ако се види колко струва потребителската кошница (в която влизат и фотоапаратът, и кафето) в левове в България и колко е в евро във Франция, то това би ни дало точно този курс лев/евро, който да запази покупателната способност.
Например, ако кошницата е 1000 лева и 1600 евро, то ППС курсът е 1.6 евро за лев, а не 0.5 евро за лев.
Проблеми
Методът си има своите проблеми. Един от тях е, че в потребителските кошници на различните държави влизат различни продукти, с различна тежест.
Във френската например виното ще е с по-голяма тежест, а българското сирене направо си отсъства. Освен това не се отчитат разликите в качеството, а и цените на продуктите в регионите на страната не са еднакви.
Това важи и за България - едно са 500 лева във Варна и съвсем друго в село Клисура например. Да не говорим, че потребителската кошница дава "средното", а вкусовете на отделния човек могат да се различават значително от него.
Всичко това означава, че методът дава грубо приближение, но все пак и това е по-добре от използването на класическите валутни курсове.
Цифрите? Има ги много и противоречиви. Ако се използват данните от "Евростат", съотношението на френското евро към българския лев е 0.653. Значи покупателната способност на 2000 евро на Катерина е равна на 1306 лв. - нейната оферта е все пак малко по-добра. Поне засега.
Бъргърномика
Списанието "Economist" през 1986 г. с доза хумор илюстрира паритета на покупателната способност, като избира за потребителска кошница сандвича на Макдоналдс "Биг Мак".
Идеята е, че той е един и същ в различните държави, а местните франчайзъри на веригата договарят цената на продуктите и труда в зависимост от местната икономика и валута.
Така в някаква степен цената на сандвича дава възможност да се види какви ще са ППС обменните валутни курсове за парите на различните държави.
Economist публикува стойностите на "Биг Мак" индекса всяка година. Последното му изследване може да видите на www.economist.com.
Студентската организация BEST (Board of European Students of Technology) дори използва "Биг Мак" индекса като обща валута преди появата на еврото.
Интересни факти
- При употреба на номиналните валутни курсове се запазва покупателната способност за стоки, обект на международната търговия, например техника. Разликата се получава при другите, "местни" блага, като например храна, квартира, услуги и т.н.
- По данни на Световната банка ППС преизчислението на БВП изпраща Китай на второ място като икономика след САЩ, докато в номинално изражение азиатската държава е на четвърто място.
