Речникът е съставен от учените в секцията за съвременен български език на Института по български език (IBL.bas.bg) при БАН, а негов отговорен редактор е проф. д-р Валентин Станков, член-коресподент на БАН.
Официалният правописен речник, който не беше обновяван близо двайсет години, се издава с финансовата подкрепа на националния съвет "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката (МОН).
В новия правописен речник няма нищо принципно ново в кодификацията на правописните и пунктуационните норми, обясни по БНР доц. д-р Борислав Георгиев от Института по български език при БАН.
"Най-голямата промяна е отново в областта на слятото и разделното писане. След като от 1983 г. насам, когато излезе сега действащият правописен речник, всички пишещи хора бяха трудно научени (а пък доста останаха и ненаучени) да изписват слято, т.е. като една дума, случаи като "бизнесадминистрация" и "рокконцерт", сега те вече имат право да ги изписват и като две отделни думи - стига само едната или двете съставки да имат самостоятелна употреба, какъвто е например случаят с думите "бизнес" и "рок".
Като грешка вече ще се санкционира само полуслятото писане (тоест със свързваща частица)", обясни експертът.
Тази промяна обаче вече довела и до някои проблеми. "Например "видео" вече се употребява като самостоятелна дума и затова е възможно вече да изпишем разделно "видео касета", без с това да нарушаваме правописната норма.
Но "аудио" не се употребява като самостоятелна дума и затова ще трябва да продължаваме да изписваме слято, като една дума "аудиокасета" и да възприемаме тази дума като сложна", каза доц. Георгиев.
Новият речник премахва и анахронизмът, съществуващ в правописния речник от 1983 г., форми като "стоех, стоехме", "мълчех, мълчехме" да са дублетни на формите "стоях, стояхме", "мълчах, мълчахме".
Произносителни варианти с ударение върху последната сричка на "седнах", "писах", "правих" вече също са ненормативни, тъй като характеризират небрежната реч, обясни специалистът.
Истински новото в новия правописен речник обаче били словникът и 18-те приложения.
"Основният признак при подбора на думите в словника са изчерпателността и актуалността. Включени са много нови думи, образувани или заети от други езици след 1990 г., в областта на икономиката, политиката, социологията и днешната хуманитаристика.
От друга страна от словника са премахнати някои откровено остарели думи с нулева употреба днес, както и думи, характерни по-скоро за XIX, отколкото за XXI век. Премахнати са и думи от съветската епоха, нямащи никаква реална употреба днес - например "агитпроп" и "диверсионно-терористичен", конкретизира доц. Георгиев.
Приложенията, поместени в края на речника, пък съдържат тематично обединени списъци на географски наименования, на имена на православни, католически, еврейски, ислямски и др. религиозни празници, на парични и на мерни единници, на често употребявани изрази от латински език и пр.
Кодифицирани са и образци за оформяне на стандартни административни документи - служебно писмо, автобиография (CV), библиография. Тази практика съществува в някои излезли вече на пазара издания, но те имат само учебен и справочен характер, уточняват експертите от Института по български език.
Новият речник има валидността на нормативен акт по отношение на българския правопис и правоговор. Ние имаме право да внасяме юридически валидни промени в българския правопис и правоговор, стига само тези промени да не противоречат на наредбата за българския правопис от 1945 г., уточни доц. Георгиев.
"Нямаме обаче право да отменим правилото за пълния и краткия член, защото това е формулирано именно във въпросната наредба закон - допълни той в отговор на въпрос от водещата. - Не виждаме и смисъл то да бъде отменено, защото все пак е един добър критерий за това кой е грамотен и кой не е грамотен в днешно време."
Виж още: Други езикови съвети от Борислав Георгиев и повече от него в Словото
