Идеята бе остро разкритикувана и от Слави Трифонов в шоуто му по Би Ти Ви снощи, като водещият се закани, ако тя бъде реализирана, лично "да гътне" издигнатия паметник.
"Сюлейман паша по време на Руско-турската война разорява цветущата Розова долина, опожарява Стара Загора и избива хиляди невинни мирни жители на Калофер, Карлово и околните селища. Абсурдно е да се иска издигане на "паметник" на доказан палач на български мъже, жени и деца", възмущават се от ВМРО-БНД.
Според тях това е "атака срещу устоите на българската държавност", а "включването на представители на ДПС в тази инициатива показва кого всъщност обслужва това срамно начинание".
ВМРО-БНД гарантира, че дори и всички български институции да разрешат поставянето на паметник на Сюлейман паша, той няма да стои там повече от 24 часа, предупреждават от движението.
"Младежката организация на ВМРО в Казанлък поставя националния трибагреник на мястото, определено за този "паметник". Чакаме да видим коя българска ръка ще посегне да го свали, за да постави там "паметник" на един военнопрестъпник", се казва още в съобщението им.
Националният комитет за възстановяване на войнишките паметници не е обсъждал идеята за изграждане на паметник на Сюлейман паша на връх Шипка, обясни по-късно пред БНР шефът на комитета Здравко Зафиров, който е и зам.-кмет на Пловдив.
В решението ставало въпрос за поставянето на паметник на загиналите български воини от 23-ти Шипченски пехотен полк при щурма на Одрин, на форта Айваз-баба, като едва след това на реципрочен принцип на пътя от Шейново, преди Шипка, да бъде изградена паметна плоча за загиналите над 10 000 турски войници.
За целта комитетът вече е направил постъпки пред турската страна за получаване на място, а общинският съвет в Казанлък трябва да вземе решението, което засяга нашата страна, обясни още Зафиров.
Министерството на отбраната вече било уведомено, очаква се становище оттам, както и от Министерството на културата.
Съзнавам, че това е една провокация към обществото, но бъдещото ни членство в ЕС изисква да сме обединени и в този смисъл е време прочитът на историята да следва непартийни формули, подчерта Зафиров.
Скандалът тръгнал след посещение на турския военен аташе в Казанлък в неделя.
Идеята за паметник край Одрин възникнала още през 1992 г., когато началник-щабът на турската армия бил на посещение в Казанлък с тогавашния ни военен министър Сталийски и съветника му Дянко Марков, разказа пред БНР Йордан Маринов, зам.-председател на комитета за войнишките паметници.
Когато началник-щабът посетил Шипка и Шейново и видял многобройните руски паметници, попитал: "А защо няма един-единствен паметник на турските войски?". Марков отвърнал реципрочно: "Когато построим паметник при Одрин, ще ви направим паметник при Шейново."
От 1992 г. тази идея витае във въздуха и решихме, че е време да сложим картите на масата, обясни Маринов.
Турция след Ататюрк няма нищо общо с предишната, коментира и полк. Петко Йотов, директор на Националния военно-исторически музей (НВИМ).
"Днес от всички наши комшии истински ни обичат само турците. И това се дължи на българските турци, които се преселиха при тях, с по-висока обща култура, повече знания, повече толерантност...", каза той пред БНР.
"Ние с турците днес (пък и с гърците), сме братя, ние сме вече в НАТО, рамо до рамо. Нека не забравяме, че в България живеят днес около 800 000 турци и знаете ли колко добре живеят с българите, знаете ли как се погаждат, как се уважават", добави той.
"Който прави паметник, върши велико дело. Какво ни пречи, извинявайте, една почит, едно уважение към загиналите турски войници, те са живели близо пет века на тази земя. Герой се става срещу герой; най-големият паметник на турската армия е Плевенската панорама", добави полк. Йотов.
