Рецепта за здравеопазването

Н адеждата, че частната практика и реформата на здравеопазването ще осигурят по-добро лечение за българите, не се оправда. Пациентът е изправен пред невъзможен избор - между батака в държавните клиники и недораслия все още частен сектор.

Близо 2 млрд. лв. струва ежегодно на българския данъкоплатец издръжката на здравната система. Други 2 млрд. лв. влизат там от нерегламентирани плащания - по изследвания на неправителствени организации.

Ако се смени моделът, тези пари биха били достатъчни, за да получават българите качествена помощ. Това означава да се отмени монополът на здравната каса и част от задължителните вноски да влизат в частните здравни фондове.

Парите от рушветите трябва да се извадят на светло, като официално се разреши доплащането и се обявят цени на услугите. Засега няма други смислени идеи. Въпросът е да се изпълнят поне тези.

Лечение в единична стая, добри специалисти с модерни методи и лекарства, внимание и достъпни цени - това би предпочел всеки пациент, ако може да избира.

Такава възможност в България се предлага в четири-пет частни болници. А средностатистическият гражданин се радва, ако въобще бъде приет за лечение, макар и на кушетка в коридора, с чаршафи, донесени от вкъщи, ако сестрата не му вика и докторът не го кара да доплаща много скъпо.

Това е реалността, след като в здравеопазването приватизацията спря, а реформата в болничното лечение замръзна. Нещо повече - през следващата година бюджетът се връща към старата практика да субсидира зле работещите клиники с почти 300 млн. лева.

Сега частните болници са 45, държавните и общинските - 331. Частните болници извършват само 3,2% от услугите по клинични пътеки на здравната каса.

През миналата година те са получили за това 20 млн. лв. при общи разходи на НЗОК 680 млн. лв.

Държавно...

Какво предлага доминираната от държавата система на здравеопазване? Монопол на един обществен фонд (НЗОК), в който всички плащат вноски, а парите се харчат на солидарен принцип.

Т.е. даваш според възможностите, ползваш според нуждите и не контролираш кой и как харчи парите ти.

Част от тези вноски отиват в доболничната помощ, където структурата е сравнително прилична - лични лекари, специалисти, стоматолози и клинични лаборатории.

Джипитата са изцяло на частна практика и се конкурират за привличане на пациенти. Проблемите тук са най-вече в компетентността им, в бумащината - при един преглед от 10 минути пет отиват за попълване на документи, изисквани от здравната каса, и в ограниченията за достъп до специалисти.

Това обаче е достатъчно, за да ощети пациента. Всяка година здравната каса дава близо 200 млн. лв. за доболнична помощ, но мнозина работещи българи предпочитат да не се възползват от редовните си здравни вноски.

За да не си губят времето по опашки и да се молят за талони за изследвания и прегледи при специалисти, те си плащат за частен прием.

За държавните и общинските болници всяка година отиват над 600 млн. лв. от НЗОК и минимум 200 млн. лв. от бюджета. Но ако бъде приет за лечение, пациентът трябва да си донесе чаршафи, да си купи консумативи, а нерядко и лекарства.

Качеството на лечението, особено в малките болници, е ниско. Персоналът в обществените болници е в първите редици в социологическите изследвания за корупция и напоследък измести дори митничарите.

...или частно

Какво е по-различното в частните здравни заведения? Повечето имат добра база - съвременна апаратура и чисти сгради. Доброто обслужване е вторият плюс. Третият е регламентираното плащане - за всички услуги предварително са обявени тарифи.

Макар че от осем години формално частните клиники могат да получават пари от здравната каса по клинични пътеки, практически има проблем.

Първо, цената на клиничните пътеки, пресмятана от здравната каса, е много по-ниска от реалната според оценките на лекарския съюз. Така че дори за тях трябва да се доплаща.

Второ, за разлика от държавните болници частните не получават пари за инвестиции и не са в състояние да предложат различни видове здравни услуги.

Многопрофилните болници, които могат да съперничат на държавните, са само четири, и то в големите градове.

Рецептата

Ясни правила, контрол и конкуренция - това е рецептата, с която може да се подобри здравеопазването. При кабинета "Сакскобургготски" финансовото министерство направи анализ за финансирането и управлението на здравната система и предложи разумен механизъм за усъвършенстване на модела й.

Здравното министерство в сегашното правителство ги преписа в своята стратегия, която и досега не е приета.

Механизмът предвижда официално да се въведе доплащане за специалистите и изследванията в доболничната помощ и за лечението в болниците.

Здравната каса трябва да обяви минимален пакет услуги, чиято реална стойност е в състояние да плаща напълно - еднаква цена за всяка диагноза на всяка болница.

Болниците ще могат да определят цени в зависимост от качеството на услугите, които предлагат по отделните диагнози. И ще обявяват тези цени официално.

Здравно осигурените пациенти ще покриват разликата над цената на касата в брой или чрез доброволен здравен фонд, където са правили вноски. Ако медицинско лице поиска повече пари, ще носи съдебна отговорност.

Този вариант може да се приложи и при сегашния модел, при който работещите задължително внасят 6% от заплатите си в НЗОК.

Втори вариант е да се разбие монополът на касата. Единият начин е да има още няколко каси, които да се конкурират за здравните вноски.

Друго предложение е НЗОК да си остане единственият фонд, в който всички се осигуряват задължително, а парите се харчат солидарно. Но там ще влиза само около половината от 6-процентната здравна вноска.

Останалата част ще отива в частни здравноосигурителни фондове по избор на пациента. По желание той ще се осигурява и допълнително. (Този модел е близък до трите стълба на пенсионното осигуряване.)

В частния фонд всеки има собствена партида и ще разполага с натрупаното в нея. Според парите си ще може да избира качествени услуги.

Доброволните здравноосигурителни фондове ще контролират стриктно лечебните заведения, тъй като са пряко заинтересувани от това.

Първо, защото трябва да покриват доплащанията за своите клиенти. Второ, защото, за да задържат клиентите си, трябва да следят те да са доволни от условията в лечебното заведение.

На всички е ясно, че реформата в здравеопазването трябва да се довърши. Специалистите смятат, че предложените варианти са смислени. Крайно време е правителството да ги предложи за обществен дебат и да реши кой от тях да се реализира.

Българите - най-недоволни от лечението

Българите редом с украин?ците са най-неудовлетворени от здравеопазването, сочи проучване в страните от Централна и Източна Европа.

При това делът на българите, които дават крайно негативна оценка, е най-висок. Това са резултатите от представителното изследване на GfK Group за периода декември 2005 - март 2006 г. То е сред населението на възраст 15+ години в 14 централно- и източноевропейски държави.

В България общественият отзвук за реформата е твърде негативен. Демографският разрез на дан?ните сочи, че с напредване на възрастта българинът дава все по-ниски оценки на удовлетвореност от здравната система.

"Най-позитивно" настроени са младите на възраст до 19 години. За подобна разлика има логично обяснение. Ако хората в активна трудова възраст (18 - 50 години) посещават личния си лекар средно три пъти в годината, по-възрастните (51+ години) правят това средно осем пъти годишно.

Увеличаването на честотата на посещения на личния лекар корелира силно с нивото на удовлетвореност, и по-точно с наслагването на все по-силен негативизъм.

Отговорът защо българите са най-малко удовлетворени е тема за анализ, който трябва да направят институциите. Добре е те да изследват здравните системи в Австрия, Словения и Чехия.

Неравноправие

Общинските и държавните болници до миналата година получаваха субсидия за дейностите, които не се покриваха от здравната каса.

Бюджетът им отпускаше и пари за инвестиции, а в края на всяка година им покриваше по около 200 млн. лв. дългове. От 2006 г. директните субсидии бяха премахнати и за всички болници бе въведено финансиране от здравната каса.

Така формално частните и обществените здравни заведения станаха равнопоставени. Държавните болници обаче могат да ползват кредити при облекчени условия по държавни програми за инвестиции.