В разточителната пиеса на консуматорското общество продавачката е персонаж, застанал пред дверите на потребителския рай.
Нейната скромна роля е да преведе безболезнено клиента от въображаемия свят на рекламата в реалния свят на търговията, но тя рядко смогва горката, защото обикновено пребивава в състояние на перманентна фрустрация.
И тъй като е немислимо рекламата да се нагоди към действителността, защото това означава да изгуби всичката си прелъстителност, изходът от противоречието е самото пазаруване да бъде максимално синхронизирано с утопията на рекламите.
Играта на магазин е любима игра на малките момиченца, но когато пораснат и им се наложи да работят продавачки, те установяват, че професията е
изнурителна, безперспективна, с мизерно заплащане
Тъй като не изисква специални умения, тя е убежище от безработицата за висшистки и неграмотни, за моми, омъжени, разведени, всякакви.
В търговията на дребно биологическият часовник на жената е изложен на показ и кънти оглушително, устремен към неизбежното си поражение.
Докато е млада и красива, я наемат в лъскавите бутици на главната улица. Щом започне да повяхва, преминава на втора линия в пресечките. Базарите и пазарите са територия на дамите от третата възраст.
В икономиката на дефицита "жената зад щанда" имаше огромната власт да преразпределя оскъдните материални блага изпод щанда. В пазарната икономика тя е повишена в консултант по продажбите, но не разполага с власт, а само със задължението да предразполага към пазаруване.
"Човек който не може да се усмихва постоянно, не бива да отваря магазин", казват китайците.
Най-успешните продавачки - Дейвид Бекъм и Мадона - знаят това и се усмихват от рeкламите. Девойката в магазина се усмихва първия месец, усмихва се втория и
на третия вече не се усмихва
Ако на следващата година случайно я намерите на същото място, трудно ще познаете в отегчената, озлобена и видимо отчаяна госпожица миналогодишното прекрасно създание.
У нас даже китайките бързо губят усмивките си, за да се впишат по-убедително в пейзажа.
Вместо да качи своето справедливо социално недоволство на синдикално равнище, продавачката го разхищава в безполезни саморазправи с клиента.
Когато ви посреща с ледено мълчание, безкраен разговор по телефона или демонични облаци цигарен дим, имаме мързелива саморазправа.
Колкото по-учтиви сте с такава особа, толкова по-садистично се отнася тя с вас, защото вие сте просто гаден досадник, с когото сляпата случайност е разменила съдбата й.
Страховито любезната продавачка
пък практикува енергична саморазправа. Връхлита още преди да сте внесли тялото си докрай в магазина и пита в упор "Мога ли да помогна с нещо?", но интонацията й крещи "А бе, я се разкарай оттука!".
Проблемът на тази жена е, че не успява да се разграничи от професионалната роля, за да я изиграе със сдържано достойнство и да заслужи овации.
Тя предпочита да възпроизвежда отново и отново драматичната ситуация на тоталната разпродажба, при която от достолепен бутик магазинът деградира в безобразен битак, купувачът пазарува с гадното чувство, че събира огризките на клиенти с по-висок статус, а продавачката изобразява крайно отвращение.
Щом любезността не функционира като задължителен социален код, взаимодействията в иначе безобидната практика на пазаруването могат да се окажат неочаквано комплицирани.
Въпросът е кой е виновен?
Разбира се, че са виновни мъжете. Първо, защото не обичат да пазаруват. И второ, защото избягват да работят продавачки.
При положение че жените са основната пазаруваща част от човечеството, по-далновидно е между тях и стоките да стои нахилен мъж, отколкото нацупена мацка.
В играта "жени пазаруват от жени" няма радост, а се нагнетява опасно вътрешнополово напрежение.
Ако бъдат въведени задължителни квоти - 50% мъже и 50% жени във всеки магазин - еротичните нива на търговските обекти ще се повишат рязко и консултантките по продажбите ще се усмихват непрекъснато.
Ако те са щастливи и клиентите ще бъдат щастливи. Иначе консуматорският рай, който рекламите обещават, няма как да се състои.
