П рез тази седмица предстои Европейският парламент да се заеме с обсъждането на т.нар. "енергиен пакет", който включва серия от мерки за ограничаване на газовете причиняващи парников ефект.
Много са районите из Европа, където предприемането на действия срещу климатичните промени е изключително спешно.
Германският град Хамбург е един от примерите, тъй като местното население се подготвя за сериозно покачване на водите. Хамбург е най-голямото германско пристанище в страната и освен че се намира на брега на Северно море, през града минава голямата река Елба.
Споменът за наводненията в началото на 60-те години е все още жив, тъй като тогава загиват неколкостотин души. За да не се повтори трагедията, кметството на Хамбург разработи мащабен план.
На площ от над 150 ха, на брега на морето, изниква нов квартал, който се намира само на четвърт час от център на града. Старите хангари са превърнати в приветливи музеи и офиси, но това, което прави впечатление са не многобройните кранове, а строителните обекти на новите сгради, които се намират на по-високо ниво от старите постройки.
Новите пътища и улица също са "повдигнати" с няколко метра в сравнение с вече съществуващите. В това решение няма нищо ексцентрично, а просто става дума за необходимост, тъй като Хамбург се подготвя за покачване на водите и наводнения - последица от климатичните промени.
Ако се потвърдят прогнозите на местния институт за метеорологични изследвания "Макс Планк", до 2050 се очаква 30-процентно увеличение на валежите в града.
Но не само, както твърди изследователката Анете Кирх: "Една от последиците от затоплянето на климата ще бъде покачването на морското ниво. Според сценариите, които разработихме Хамбург ще бъде изправен до края на ХХІ в. пред покачване на водите с 30 см. Според някои прогнози покачването ще бъде двойно. А това означава, че крайбрежен град като Хамбург трябва да се подготви за наводнения."
В Швейцария затоплянето на климата предизвиква зрелищни последици. В централната част на страната, топенето на ледника Хинтервалд може да доведе до преливането на ледниково езеро, което да залее цялата долина.
Малкото селище Гринделвалд с население от 4000 души е разположено на 1050 м. в живописния кантон Берн, под високия 3970 м връх Айгер.
За последните 150 години ледникът Хинтервалд се е отдръпнал с цели 200 м! Освен изчезването на глетчера, другата видима последица е свързана с образуването на ледниково езеро, чийто обем се е удвоил от месец май насам.
Нещо повече, езерото е преливало на два пъти, заплашвайки селата в долината. Това обаче не е всичко. Топенето на ледника предизвиква свличанията на скални маси, които до скоро са били задържани от леда. Каменните свлачища стигат до коритото на реката като променят хода й.
През цялото лято на 2008 г. местните хора са почиствали коритото, за да избегнат риска от преливане и наводнения. Властите обаче продължават да търсят дългосрочно решение на проблема.
Последиците от глобалното затопляне не подминаха и България. Нетипични наводнения отнеха множество човешки живота и оставиха без домове хиляди българи. Неестествено високи температури, след което се изпипват поройни дъждове. Така се проявява глобалното затопляне у нас.
Затоплянето се отразява по различен начин на различните места. То зависи от атмосферната циркулация в отделните райони, обяснява метеорологът Латин Латинов.
Катастрофалните наводнения се дължат основно на изсичането на горите и огромните количества дъжд, който пада за кратко време винаги в сезона с най-малко количество валежи, категорични са в доклади си от Международната природозащитна организацията WWF за промените в климата на България.
За разлика от българските учени, които реагират по-спокойно като разчитат на това, че хората са адаптивни и ще се справят.
Хората обаче имат нужда от информация. Затова през тази есен от WWF направиха климатично турне из страната - за да могат хората да научат повече за променящия се климат.
Характерна за България е вечната неподготвеност за бедствията. Приливните вълни на наводненията изхвърлят на повърхността все едни и същи проблеми, за които общинските власти не си дават сметка.
Турнето на WWF се осъществи със специален автомобил, оборудван със слънчеви панели, които се захранват по време на престоя му. На екрана, качен на автомобила, бе показвана поредицата на Световния фонд за дивата природа (WWF) "Наблюдатели на промените в климата".
Наблюдателите са хора с различни професии и интереси, които споделят впечатленията си за това какво се случва с климата. В различните градове по време на турнето се проведе и своебразен експеримент.
С помощта на велоергометър всеки можеше да провери колко енергия може да произведе сам. При повечето опити произведената енергия стигаше да задвижи миксер или кафемелачка.
Идеята на организаторите бе да покажат колко трудно се произвежда електроенергия, но за сметка на това лесно се пилее. Само 38% от българите признават, че пестят енергия, а едва 21% събират отпадъците си разделно.
Останалите имат нужда от стимули, за да се проявяват като екологично мислещи и действащи.
Наводненията са едва първия етап. В България предстои да се сблъскаме с последиците от климатичните промени. Според експертите WWF тези последици са свързани с пресъхване на много реки.
Малцина обръщат внимание на факта, че в момента голяма част от малките реки пресъхват. Очаква се зимният сезон да се скъси. Прогнозите са, че снегът няма да може дълго да се задържа през годината и така няма да може да се осигури стабилен воден баланс на реките.
