Гърция ще загуби милиарди, ако британският министър-председател Тони Блеър успее да прокара искания от него модел за разпределение на европейските фондове и за преструктуриране на бюджета на Европейския съюз, се твърди в статия на атинския вестник "Та Неа".
Все пак обаче тези загуби за Гърция могат да бъдат овлядани в известна степен, ако Атина убеди, че трябва да бъде рецепиент на тези фондове, предназначени за реализацията на новата политика, която Великобритания иска да наложи в Евросъюза и по-специално в областта на високите технологии, информационното общество и образованието.
Гърция смята, че не са реалистични исканите 22 млрд. евро и за това очаква да получи между 12 и 14 милиарда евро от ЕС по линия на четвъртия пакет от Европейската рамка за подкрепа за периода 2007-2013 г.
Правителството в Атина очаква тези средства в обстановка на социално напрежение, породено от намеренията на правителството да прокара належащите структурни реформи в икономиката.
Атина е на мнение, че финасирането на разширяването на ЕС с 10-те нови страни, не трябва да бъде за сметка на страните, подпомагани от фондовете на Европейския съюз, сред които е и Гърция.
Наскоро Европейската комисия поиска от Гърция да върне 518 млн. евро по линия на европейските фондове заради нарушения, регистрирани през периода 2001-2003 г. по сключените договори за реализация на държавни проекти, съфинансирани от третия пакет от предназначените за нея европейски структурни помощи.
Според Европейската комисия Гърция трябва да върне тези пари в европейските фондове, тъй като нейната система за контрол на европейския фонд за регионално развитие "не работи ефикасно".
Пред Европейския парламент Тони Блеър се ограничи до една политическа декларация за бъдещето на Европа, която той желае, но не разкри картите си относно вижданията си за финансовите перспективи на съюза за периода 2007-2013 г.
Британски източници твърдят, че Лондон ще се стреми да търси договореност на сесията на върха през декември или поне да постави основите на такова споразумение, което би могло да бъде постигнато през март 2006 г. по време на австрийското председателство.
Колкото до новата земеделска политика на съюза, която бе договорено да обхване периода до 2013 г. и субсидиите за нея съставляват 40 на сто от бюджета на общността, британското председателство ще се опита преди всичко да постигне споразумение за нейното преразглеждане.
Британски дипломати смятат, че това би могло да стане през 2008 г. Всъщност това е изгодно за гръцкото правителство, тъй като земеделските субсидии ще бъдат договаряни от новия гръцки кабинет.
Най-голямо главоболие за Атина обаче представлява евентуалното орязване на фондовете от четвъртия пакет от европейската рамка за подкрепа.
Британски дипломатически представители споделиха пред вестника, че намерението на Лондон по време на председателството е да бъдат намален обемът на субсидиите, като в същото време "инкасатори" на тези пари да бъдат единствено новите страни-членки от Източна Европа.
Като мотив за разпределение на фондовете британците изтъкват нарастването на БВП на човек от населението, което не е в интерес на Гърция.
Според британските планове средствата от структурните фондове и от кохезионния фонд не само трябва да бъдат свити и разпределени сред новите страни-членки, но и политиката им по отношение на инфраструктурните проекти да бъде коригириана.
С други думи да се наливат средства за високи технологии и преструктурирания на предприятия с оглед повишаване на тяхната конкурентност, вместо да се финансират пътни артерии в Португалия и Гърция.
Изправено пред тази реалност гръцкото правителство има две алтернативи: или да се солидаризира с несъгласните с политиката на Тони Блеър и да се опита да получи възможно повече субсидии от четвъртия пакет от европейската рамка за подкрепа или да се присъедини към "инкасаторите" на политиката на британския премиер.
С други думи Атина да застане зад идеята, че и Гърция има право на субсидии във високите технологии и образованието. Въпросът обаче е за какви финансови средства би могла да претендира Гърция, защото ако се сравни с Швеция или Финландия, се вижда, че тя значително изостава.
