Инициатор е нашият сънародник в британската столица Нишан Джингозян, който заедно с няколко свои съмишленици от различни националности организира тази проява под името "Проект за солидарност с българските медици" (Nishand.org), информира РФИ-България.
Идеята им е да привлекат вниманието на британската и световната общественост към проблема с несправедливите смъртни присъди, като досега в откритата банкова сметка дарения са направили хора от цял свят.
Концерта в зала "Шепърдс буш емпайър" ще открие Лондонският български хор (LondonBulgarianChoir.co.uk), а билетите са продадени изцяло.
Като представител на семействата на медиците вече в Лондон е Мариан Георгиев, син на д-р Здравко Георгиев.
Лекарят също бе сред обвинените и в крайна сметка получи само четири години затвор, които вече е излежал, но все още се намира в Триполи, тъй като присъдата му се обжалва.
Предлагаме ви интервюто, което взе от него по този повод Огнян Бояджиев от РФИ-България:
- Г-н Георгиев, самостоятелно ли решихте да заминете за Лондон и да посетите този концерт?
- Дошъл съм по покана на организационния комитет, чийто ръководители са журналистът Пол Хавиланд и нашият сънародник Нишан Джингозян. Много се радвам, че те успяха да организират тази важна проява.
- Какво точно очаквате от подобна проява - какво трябва да означава "в подкрепа на семействата"?
- На първо място трябва да има гласност, трябва да се говори непрекъснато, трябва да има ефективност и да се говори истината.
На второ място, смисълът на този концерт е изразяването на морална подкрепа. Бихме искали да вземем видеозапис от този концерт и да го изпратим в Либия.
Медицинските сестри и баща ми искат да го гледат. Това ще им вдъхне кураж и сила. Също така тук, в Лондон, трябва да се знае истината за това какво става в Либия и как се нарушават човешките права от всяка една гледна точка.
- В Либия знаят за концерта, така ли?
- Абсолютно. Баща ми знае. Даже вече два-три пъти говорихме по телефона. Като пристигнах в Лондон той ми се обади. Д-р Здравко Георгиев благодари и на Нишан, и на Пол, и на всички, които участват в организирането на този концерт.
- Как е баща ви и какво ви каза за нашите сестри в затвора?
- Засега се държат. Те са невинни и това им дава много сила. Очакват с нетърпение да видят концерта на запис. Несправедливо осъдените медицински сестри знаят, че той е от 19 ч. лондонско време.
- Интервюирахме Нишан Джингозян преди няколко дни по РФИ. Той ни каза, че в лондонския офис на организационния комитет са се обадили от кабинета на външния министър Соломон Паси, за да се информират за подготовката. Видимо Външното министерство подкрепя тази инициатива...
- Не знам в момента какво се цели от страна на нашето правителство. Може би "тиха дипломация". Но ние, всички роднини, сме за абсолютно твърда и гласна дипломация.
Трябва да се говори непрекъснато за този процес, трябва да се знае истината за изтезанията и изнасилванията, които са вършени там през първата година.
Затова, че нямаше никакви адвокати... Но, уви, за момента това не се говори.
- Какво мислите за последните дипломатически събития?
- Виждате какво става напоследък в света. Европейците премахнаха ембаргото, САЩ също дадоха на Либия всичко, което пожела. Но ние все още чакаме, вече шеста година. И няма абсолютно никакво развитие. Даже в момента не сме съгласни с дипломацията на Външното министерство.
- След като ЕС вдигна ембаргото, Соломон Паси каза, че това е позитивна стъпка за развитието на процеса?
- Вижте какво, вие си направете изводите: имаме ли досега нещо позитивно станало в Либия и обещано от либийска страна?
- У нас се чуха гласове, че вдигането на ембаргото е предателство спрямо България?
- Абсолютно.
- Външното министерство е склонно по-скоро да търси позитивния аспект на това действие...
- Дано аз да греша, дано те да са прави... Това ще покаже времето. И последствията! Но вече времето ни е твърде, твърде скъпо.
- Има ли промяна според вас в психологическото състояние на осъдените на смърт наши медици на фона на промяната на отношението на света към Триполи?
- Мога да кажа само с една дума - все по-големи и по-големи песимисти са за положението. Психическото им състояние се влошава от ден на ден. Това е много ясно.
Повече отвсякога те желаят да се приберат възможно най-бързо в България. Но последните действия, предприети спрямо Либия от ЕС и САЩ, ги правят по-големи песимисти, отколкото оптимисти.
- Поддържате ли контакт с останалите роднини в България?
- Разбира се, че поддържаме контакт. Аз даже съм изпратен лично от тях тук за благотворителния концерт. Имам пълната подкрепа на роднините за тази проява.
- Бихте ли формулирал в навечерието на този концерт посланието и очакванията на роднините на българските медици в Либия?
- Те искат само истината. Те искат колкото се може повече хора по света, в големите страни и градове, да научат за този процес, и най-важното - не на тероризма.
- Предстоят ли ви някакви други срещи в Лондон във връзка с процеса?
- Ще имам среща с британски журналисти. Засега нямам информация дали ще бъда приет и на по-високо ниво.
