П артията на Бойко Борисов влиза в политиката по ред, различен от всички останали преди нея. Те започваха с успешен парламентарен вот и след няколко години управление, СДС - сравнително успешно през 1999 г., НДСВ - неубедително през 2003 г., овладяваха и местната власт.
ГЕРБ върви към националната политика по обратния път. Преди да е представена в българския, тя има депутати в Европейския парламент. А след изборите на 28 октомври ще получи не просто своите кметове и общински съветници, но вероятно най-стабилните позиции в местната власт.
Не само заради ГЕРБ обаче предстоящият вот ще промени политическата карта на България както и голяма част от участниците в управлението по места.
По всичко личи, че изборите ще се проведат в различна от познатите досега политическа и електорална ситуация. Поведението на гласоподавателите се променя от реалното европейско членство, залезът на традиционните и появата на новите партии, проблемите в БСП и в управляващата коалиция, както и от активизирането на ДПС.
Една от основните разлики в нагласите на хората тази година е, че почти една четвърт от тях - 23%, вече принадлежат към групата на тези, които променят вота си на различни избори, а устойчивите партийни ядра изчезват като явление. Вече не съществуват онези стабилни социални "маркери", които дават сигурност на всяка прогноза.
Този разпад на лоялните модели на политическо поведение предполага големи изненади и нови явления. Той естествено застрашава позициите на традиционните партии, които са загубили лоялността на своите привърженици и дава шанс на новите да формират собствено представителство.
Всичко това ще обнови местната власт почти навсякъде и ще промени местните политически елити, но, уви, не означава, че задължително ще роди по-добър политически стил. Дали освен лицата ще се промени и политиката, ще зависи от волята на партиите да я реализират и от способността им да открият подходящите за нея кандидати.
Идващите местни избори обаче ще покажат нещо друго интересно. За първи път има шанс политическите промени да настъпят не като резултат от силно социално недоволство, а като осъзната потребност от ускорено развитие на обществото и запазване на спокойствието на гражданите му.
Удовлетвореността от развитието на общините, надвишаваща одобрението за развитието на държавата, е знак за позитивен и рационален вот през есента - хората най-често ще
ГЕРБ е пред втората крачка по "обратния" път към властта
Мажоритарният характер на местните избори е основа, която много пъти беше използвана за печелене на партийни дивиденти. И този път традиционните партии ще се опитват да скриват политическата си протекция и ще залагат по-често на независимата формула за кандидатите и листите си.
Това ще е битката на БСП, на десните партии и на НДСВ. Все по-очевидно става, че партиите, които управляваха държава в последните десет години, днес не могат да осигурят победата на своите кандидати, ако пряко застанат зад тях. Оправданието с мажоритарния характер на вота не е обяснение за цялостната картина.
Управляващата БСП ще води важна битка с висок залог. Той е не само запазването на "червените" общини, но първото място по брой кметове и съветници.
Макар че влиза в съревнованието за местната власт с голяма преднина - широко представителство в общините и подкрепа от правителството, левицата може да се окаже и най-загубилата. Опасностите пред БСП са три.
Първо, досегашните й многомандатни кметове са вече или със слаба обществена подкрепа, или са избрали независимата формула. Втората опасност за червените са вътрешните й противоречия, които са видими и в столицата, но и извън нея.
Към тези предизвикателства трябва да се прибави и фактът, че участието в управлението вече носи негативи.
Десните партии също имат своите позиции в местната власт. Но електоралното им и политическото маргинализиране оставя техните кметове без шанс, ако бъдат преизбрани, да си осигурят подкрепата на значим брой съветници в новите общински съвети.
Успешните десни кметове вече се еманципират от партиите си и показват, че имат собствен ресурс, по-широк от този на партията, която ги е издигнала. За това коалиционните или независимите листи, с които ще участват на изборите, ще ги поставят в ситуация на разнопосочна зависимост и слаб контрол върху тях впоследствие.
Десните идеи "текат" от много посоки, но партийното дясно е електорално слабо. То се нуждае от лидер и авторитет. Такъв липсва във всяка от старите десни партии и поради това избирателите им вероятно ще се ориентират в прагматична посока.
Замените на липсващите кандидати с популярни лица са прекалено видим опит да се излъжат избирателите. Прибягването до такива може да влоши положението, като отнесе и последното останало уважение към тях.
Новата мода на бизнес партиите
С десни идеи ще се явят на тези избори и новите бизнес и регионални партии и кандидати. Те ще бъдат провокация в няколко посоки. Първата е към новите партии, защото също ще влязат без негативен политически багаж в изборите.
Втората провокация е към традиционните десни партии, защото ще разчитат на техните избиратели, а третата - към политическия морал. Те трябва да дадат убедителен отговор на въпросите защо се кандидатират, щом имат успешен бизнес, как ще поддържат конкурентната среда в общините, когато в частно качество участват в нея, и как ще работят в обществена полза, ако това снижава ползите за техния бизнес.
Независимите кандидати и листи са скритото оръжие на партиите, за което всички знаят. Истински независимите кандидати ще се окажат екзотика и на тези избори. Формулата на независимо кандидатиране ще бъде допълнително компрометирана от поредното й използване като параван за скрити интереси.
Коалиционното сътрудничество е друга формула, която ще се използва за скриване на политическия компромис с цел запазване на партийните позиции в местната власт. Нейният политически смисъл се обезсилва от неприсъщите за националните партии принципи.
Като пример - сътрудничеството на БСП и НДСВ с местни структури на опозиционни партии. Макар и негласно официалните политически опоненти приемат, че на местно ниво политическите различия са невалидни.
Особеностите и технологията на местната власт позволяват това, но и показва, докъде може да стигне разпадът на политическите принципи.
Кой ще е големият победител
Партиите, които ще се борят за победа в тези избори, са ДПС, "Атака" и ГЕРБ.
Ако има партия, която най-малко може да се съмнява в запазването на позициите си, това е ДПС. Въпросът за нея е не дали, а колко и къде може да увеличи подкрепата си. Трудната за движението задача ще е как да постигне това, без да наруши баланса в тройната коалиция.
Въпреки или точно поради разрушителния си тон "Атака" запазва добри електорални позиции и ще обединява негативния вот. Позициите, които ще постигне, няма да преобърнат политическата картина.
Те обаче ще институционализират националистическия коректив в местната власт и ще дадат нова сцена за партията на Волен Сидеров. Междуетническите проблеми са регионални и конкретни, а присъствието на "Атака" в местната власт означава и прякото й участие при решаването им. И точно тук ще е истинският цивилизационен и политически тест за партията.
Най-уникална е ситуацията за ГЕРБ. Ако наистина успее да заеме най-стабилните позиции в местната власт, това би засилило легитимността й на значим политически фактор и първа сила в страната.
Независимо дали веднага ще поиска предсрочни избори или не, ГЕРБ ще стане основният опонент на управляващите и ще "изнесе" политическия дебат извън парламента. А местната власт ще има шанс да стане не просто основният говорител на партията, но и най-силният опонент на правителството.
Основна опасност пред местния вот и на тези избори остава неговото корумпиране и изкривяване. Практиките за това се развиха и разнообразиха, а регионалните мащаби ги правят лесно осъществими.
Вероятно и този път те ще изиграят своята роля, като сигурно дори ще се разнообразят. По принцип те могат да бъдат ограничени само от ясна политическа и обществена воля за недопускането им, но знаци за това липсват.
Най-същественият въпрос на предстоящите избори ще е не в това кой точно и колко ще спечели, а каква местна власт ще има в страната след тях и как тя ще реализира неизбежната европеизация на страната. Затова политическите формули на участие трябва да се разчитат като визия за реализацията на нова политика.
Основният фокус на тези избори ще са не резултатите от усилията на местната власт, а потенциалът те да се постигат чрез нови и модерни модели на местна политика.
Цитирани и използвани за анализа са резултати от национално и регионални проучвания на "Маркет ЛИНКС", проведени през юли - август сред 7676 пълнолетни българи.
