В у убликация във в. "Гардиън" през март бразилският президент Луис Игнасиу Лула да Силва написа следните обнадеждаващи думи:
"Никоя друга държава не може да направи повече за предотвратяването на последиците от глобалното затопляне, отколкото Бразилия.
Затова тя трябва да играе основна роля в усилията за откриване на решения за спасяването на общото ни бъдеще".
Думите на Лула звучат чудесно, но все още очакваме реални действия.
През последните 10 години "Грийнпийс" работи в Амазония заедно с местни общности, за да защити джунглата от изсичане. Миналата седмица природозащитната организация публикува доклад, резултат от тригодишно разследване за ролята на животновъдството в незаконното обезлесяване на поречието на Амазонка в Бразилия.
Документът, озаглавен "Унищожаването на Амазония", разкрива опустошителния ефект на животновъдството върху климата, биоразнообразието и местните общности.
Животновъдството е основният причинител на обезлесяването не само в Амазония, но и в световен мащаб.
От доклада става ясно, че правителството на Бразилия е мълчалив съучастник
в тези престъпления, тъй като осигурява заеми и държи акции от тримата най-големи играчи - "Бертин", "Джей Би Ес" и "Марфриг", които разширяват дейността си в амазонската джунгла.
Предстои "Грийнпийс" да влезе в преговори с много от компаниите, които са открили в своята верига от доставки продукти, "осквернени" от кожа или телешко от Амазония, или с такива, които купуват стоки от компании, замесени в обезлесяването на поречието на Амазонка. Сред тях са "Адидас", "Кларкс", "Найки", "Тимбърленд" и повечето големи британски супермаркети.
Междувременно в Бразилия федералната прокуратура в щата Пара предприе съдебни мерки срещу ферми и кланици, които нарушават закона.
Тя изпрати предупредителни писма до бразилските компании, които печелят от унищожаването на горите. "Бертин" и "Джей Би Ес", компании, притежавани отчасти от бразилското правителство, са на предната линия.
Макар това да е положителна стъпка, ясно е, че не можем да постигнем осезаема промяна и да спрем разрушаването на Амазония за целите на животновъдството, ако бразилското правителство и големите корпорации в Европа и САЩ, които осигуряват пазар за компаниите, печелещи от унищожаването на горите, не предприемат реални действия.
Друг обезпокоителен пример за нарастващата пропаст между реториката и действителността е новият законопроект, който съвсем наскоро беше одобрен от бразилския Сенат.
Ако Лула даде съгласието си, той ще узакони възможността да се предявяват претенции върху поне 67 млн. хектара земя в Амазония - площ, равна на Норвегия и Германия, взети заедно.
В момента тези земи се ползват незаконно
Втори законопроект, внесен в бразилския Конгрес, съдържа предложение за увеличаване над два пъти на допустимата територия, в която горите могат да се изсичат законно, в рамките на частната собственост.
Ако тези два законопроекта бъдат одобрени, те ще дадат законова възможност за още по-широкомащабно обезлесяване на Амазония.
Решението на Лула да финансира животновъдите с обществени средства е безсмислено, когато разширяването на тяхната дейност застрашава целите за ограничаване на обезлесяването, които самият той си постави.
Законопроектите, които очакват неговото одобрение, са чист дюшеш за нелегалните дървосекачи и животновъди. Ясно е, че сега Бразилия трябва да избере какъв тип световен лидер иска да бъде - част от проблема, или част от неговото решение.
Защитата на бразилската джунгла е критичен момент в битката с климатичните промени и трябва да бъде част от глобално споразумение за защита на горите, което трябва да се сключи на конференцията за климатичните промени в Копенхаген в края на годината.
Докато световните лидери обаче държат речи, ние губим огромни площи с екваториални гори. Трябва също така да се справим с мръсните производства, които подпомагат обезлесяването, ако искаме да съхраним Амазония и климата за идните поколения.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
