На стената в кабинета му виси негов портрет, на който Льо Пен е с черна превръзка на окото. Домакинът обяснява, че е изгубил окото си в схватка с политически противник, който го сритал в лицето. Сега носи стъклено.
Той се защитава срещу обвиненията на пресата, че е антисемит с думите: "Не харесвам Шагал и любимият ми композитор е Вагнер. Значи ли това, че съм против евреите?" Смята, че най-тревожното нещо в новия ислям са демографските данни. "Вече няма нужда от военни средства, за да превземат една държава. Във Франция има шест милиона мисюлмани, които са се установили отскоро в страната. Влизат в цивилни дрехи, в джинси. Никой няма да пусне шест милиона души да влязат в страната, ако са въоръжени. Но един човек в джинси може да стане и войник. Ако въпреки френското си гражданство тези мюсюлмани се почувстват по-близки до противниковата страна, те естествено ще станат подозрителни в очите на онзи, който един ден може да бъде принуден да се изправи срещу тях", обяснява Льо Пен на въпрос как оценява войната в Афганистан.
През следващите 20 години населението в няколко региона на Средиземноморието и Близкия изток (Турция, Иран, Египет, Мароко, Алжир и Тунис) ще нарасне от 60 до 100 млн. жители, допълва Льо Пен и е категоричен: "Трябва да мислим за тях като за суперсили и да се надяваме, че ще са миролюбиви - но не е сигурно. Ето защо трябва да защитим своите интереси, своята територия и своето наследство. В този контекст предпочитам режима на Саддам Хюсеин пред онзи, който е в Саудитска Арабия например", казва Льо Пен, като същевременно признава, че харесва Зинедин Зидан, който бил "очарователен млад човек и голям футболист".
На въпрос за разширяването на ЕС Льо Пен говори главно за Турция: "Какво общо има нейната азиатска част с Европа? Влизането й в ЕС е в интерес на Щатите, не на Европа." Относно Великата френска революция казва: "От нея се пръкнаха две ужасни копелета: нацизма и комунизма." Според него днешните социалистически партии са всъщност буржоазни партии, чиято платформа напомня повече за центристките формации в миналото.
"Не съм расист, но черният не е бял и белият не е японец. Не съм ксенофоб, а франкофил", отговаря той на въпросите за едни от най-честите обвинения против него - в расизъм и ксенофобия. Обявява се в защита на смъртното наказание, а Израел характеризира като "Необикновено предизвикателство в световната история към един народ, който се опитва да завладее отново родната си земя."
Льо Пен определя Жана д'Арк като "любимия ми държавник" (в мъжки род), а за британската "желязна лейди" Маргарет Тачър казва: "Много я уважавам. Тя е истински мъж." Срещата с него може да има ефекта на културен шок, пише авторът на интервюто и допълва, че този човек е благословен с рядко срещана харизма.
Виж още: LePen.tv - официалният предизборен сайт на Льо Пен
