В Европейският парламент се чуха оплаквания, че Берлинската декларация, с която трябва да се отбележи 50-ия рожден ден на Европейската икономическа общност (ЕИО), била писана в пълна секретност.
В ЕП имаше дебат, но нямаше върху какво да се дебатира.
Лидерът на либералите Греъм Уотсън нарече документа "декларация призрак" и заяви, че е странно да се говори за нея, след като пред себе си няма дори неин проект.
За тази тайнственост си има причини, коментира Марк Мардел, редактор за Европа в Би Би Си.
Германците са твърдо решени, че Берлинската декларация трябва да е кратка, лесна за разбиране от всички и бързо усвоена, заедно с безплатните наденички и бира, които ще се предлагат по време на празненствата след десетина дни.
Както каза един дипломат, участвал в подготовката й: "Евробъбренето е забранено".
Скучното е прекрасно
Всеки знае, че камилата е всъщност кон, който е проектиран от комисия, така че вероятно разбирате за какво става дума. Обаче цената, която сега трябва да се плати за това, че текстът не преминава през 27 комисии и безкрайни чернови, е, че никой не знае какво всъщност става.
Не само евродепутатите са "на тъмно". Нито Тони Блеър, нито лидерите на останалите 26 държави от съюза са виждали документа.
Разбира се, провеждали са се консултации. Все пак би било притеснително, ако дори само един от ръководителите на 27-те страни членки види декларацията за пръв път по време на тържествената церемония, захвърли писалката и напусне залата покрусен.
Висши дипломати от кабинетите на президентите и премиерите знаят за какво става дума. Те са дали да се разбере какво очаква всяка страна и какво тя не би успяла да преглътне.
Германците твърдят, че съвсем не става дума за стриктно пазена тайна - просто текстът все още не бил написан. Казват, че точно сега двама души в берлински офис са се вторачили в мониторите си и се почесват по главите.
Те могат да решат, че скучното е прекрасно.
Да се дефинира "бъдещето"
Да се отбележат постиженията на ЕС е сравнително лесно. Мир, демокрация и стабилност - всичко ще бъде споменато. Както и Обединена Европа след премахването на желязната завеса. Същото важи и за еврозоната и възможността да се пътува из Европа без паспорти.
Някои страни не използват еврото, нито допускат свободното пътуване. Великобритания обаче подчерта, че няма да се обиди от споменаването им, въпреки че не участва в тях.
Очевидно е обаче откъде идват трудностите.
Макар да няма напълно готов текст, неговият скелет - няколко разписани на една страничка подраздела, е готов. Под последния - "Бъдеще", няма написана нито дума.
Ако част от бъдещето се дефинира като приемане на нови страни в ЕС, това няма да се хареса на Франция. Ако се постави твърде тежко ударение върху "социална Европа", другите, включително и Великобритания, няма да са доволни.
Големият въпрос е конституцията. Германците са решени да й вдъхнат нов живот до лятото. Те твърдят, че няма да се опитват да вмъкнат в декларацията нищо по този въпрос.
Въпреки това германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер обаче изглежда намекна нещо по-смело в словото си пред ЕП.
Той каза, че трябва да се спомене намирането на ново "институционално уреждане" до 2009. Което си е кодовото название за промяна в конституцията.
Изключително много се надяваме, че в Берлинската декларация ще бъде отразен общ ангажимент да работим за създаване на нужните условия, допълни той.
Германците са си поставили нелека цел.
"Евробъбренето" не е нещо, което високообразовани интелигентни хора са написали, защото са започнали да се объркват. Най-малкото това не се случва твърде често.
Писмените документи след толкова много срещи са скучни и сложни, защото в тях е търсен баланс между юридическата точност и дипломатическите нюанси. Някоя дума е вмъкната, за да отговори на определено искане, а след това е добавена друга фраза, която да върне равновесието, удовлетворявайки другата страна.
Германците може да разберат, че яснотата не е толкова добро нещо, колкото се твърди.
