Е вропейските депутати приеха по собствена инициатива доклад върху засилването на борбата с недекларирания труд.
В него се отбелязва, че този феномен заплашва устоите на европейския социален модел, като за справянето с него се препоръчва намаляване на данъчното облагане и стимули за работодателите, както и ограничаване на регистрационните и административни разходи.
ЕП препоръчва също "старите" държави членки да отворят своя пазар на труда за работници от всички нови държави членки, съобщи пресслужбата на ЕП.
В доклада относно засилването на борбата с недекларирания труд, който беше приет с 479 гласа "за", 50 "против" и 47 "въздържали се", се изразява дълбока загриженост по повод размерите на това явление, което
в някои държави членки се равнява или надхвърля 20% от БВП
Това е особено обезпокоителна тенденция на трудовия пазар в Европа, която може да застраши икономиките на държавите членки и устойчивостта на европейския социален модел, като същевременно създава изкривявания в конкуренцията на вътрешния пазар и е в основата на социалния дъмпинг.
В изследване на общественото мнение на "Евробарометър" от октомври 2007 г. на интервюираните лица се задава въпросът колко хора по тяхна преценка извършват недеклариран труд в тяхната страна, като резултатите за България са едни от най-високите за ЕС.
Според същото изследване, хората в България смятат, че една от основните причини за практикуването на недеклариран труд е липсата на контрол от страна на властите. На въпроса колко от работещите са получили заплащане "на ръка", България отново регистрира едни от най-високите резултати за ЕС - 14%, при средно за ЕС 5%.
Депутатите призовават в доклада за "по-оперативни и целенасочени европейски действия в борбата с недекларирания труд, за да не се позволи модернизирането на трудовото законодателство в Европа да остане едно чисто теоретично изложение".
Същевременно те искат Комисията да разгледа възможността за създаване на бази данни относно различните подходи и методики, използвани за измерване на недекларирания труд от държавите членки, като целта е насърчаване на обмяната на добри практики и познания.
Държавите членки се призовават
да въведат по-строги процедури за инспекции и да затегнат проверките,
"които са били отслабени в редица държави".
Евродепутатите подчертават също така, че в националните законодателства съществуват различни определения на недекларирания труд и че въвеждането на едно общо определение би спомогнало за премахване на несигурността на статистическите проучвания.
Докладът призовава държавите членки да намалят икономическата привлекателност на недекларирания труд като гарантират, че системите за данъчно облагане и социална защита са "възможно най-опростени, прозрачни и достъпни".
В същото време държавите членки трябва да продължат да реформират тези системи, намалявайки тежестта на данъчното облагане върху работната сила.
Депутатите смятат, че държавите членки трябва да предвидят значителни стимули за работодателите, които се ангажират с преобразуването на недекларирания труд в законна дейност, като същевременно се предвидят "сурови санкции" за тези, които продължават да използват недеклариран труд.
Опростяването или намаляването на административните разходи и процедури (особено за малките и средни предприятия) също би намалило използването на недеклариран труд.
ЕП приканва националните власти да насърчат използването на електронното правителство и електронната регистрация и да ограничат разходите и сложността на регистрационните и административните процедури за предприятията, например чрез намаляване на броя на данъчните формуляри, вписване на единни данни, единни фишове за заплата и обслужване на едно гише.
Депутатите призовават специално за по-добро прилагане във всички държави членки на съществуващото
законодателство за минимално заплащане
и призовава тези държави членки, които понастоящем не са приели "достойно минимално заплащане", да предвидят приемането на такова.
Европейските депутати призовават тези държави членки, които са приложили преходни разпоредби по отношение на свободата на движение на работници в ЕС, да отворят своя пазар на труда за работници от всички нови държави членки, предвид факта, че тези ограничения водят до увеличаване на използването на недеклариран труд.
Евродепутатите одобриха днес с огромно мнозинство сключването на протокол за присъединяване на България и Румъния към
Споразумението за свободно движение на хора между ЕС и Швейцария
Протоколът предвижда съответни преходни периоди и квоти за работници от двете страни. Влизането му в сила ще стане след провеждането на референдум в Швейцария през май 2009 г.
Според доклада, приет с 542 гласа "за", 12 "против" и 32 "въздържали се", ЕП подкрепя сключването на протокола, предложен от Съвета.
На 21 юни 1999 г. ЕС и нейните държави членки, от една страна, и Швейцария, от друга, подписват споразумение за свободно движение на хора, което влиза в сила на 1 юни 2002 г.
След присъединяването на десетте нови държави членки през 2004 г., споразумението беше изменено с протокол, който да включи и тях. Протоколът влиза в сила през 2006 г. след положителен референдум по въпроса в Швейцария. Той следва модела на споразумението и съдържа квоти и договорености относно достъпа до пазара на труда, ограничения и защитни клаузи.
След присъединяването на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007 г., споразумението отново трябваше да се измени, за да позволи включването на новите държави-членки към него. Този втори протокол беше подписан на 27 май 2008 г.
В протокола са включени
квоти за български и румънски работници в Швейцария,
които се прилагат при краткосрочен (повече от четири месеца и по-малко от една година) и дългосрочен престой (една година или повече).
Достъпът до швейцарския пазар на труда ще се улеснява постепенно и всяка година ще бъде допускана все по-голяма група от работници от двете страни, но в зависимост от наличието на работна ръка и данните за заетостта в Швейцария.
През преходния период квотите за нови разрешителни за пребиваване на българи и румънци ще се увеличат от 3 620 на 9 090 (за краткосрочен престой) и от 362 на 1 046 (за дългосрочен престой).
Преходните периоди могат да продължат общо седем години след влизането в сила на протокола. Има и специална предпазна клауза, която позволява на Швейцария в продължение на десет години след влизането в сила на протокола да изисква въвеждането на квоти, ограничаващи броя на имигрантите, ако през дадена година броят на новите разрешителни за пребиваване надхвърля средния брой разрешителни за трите предхождащи години с повече от 10%.
Като се вземе предвид, че референдумът за отварянето на швейцарския пазар на труда за двете нови държави-членки трябва да се проведе през май 2009 г. и че настоящият протокол ще влезе в сила след провеждането на този референдум, предвиденият в специалната предпазна клауза срок
може да бъде удължен до 2019 г.
Докладчикът на ЕП отбелязва, че въпреки еднаквите по продължителност преходни периоди, наложени от Швейцария на десетте и на двете нови държави членки на ЕС, съществува разлика в сроковете. Тя се дължи на различните срокове на влизане в сила на протоколите, което добавя най-малко две години към всички преходни периоди, наложени на Румъния и България.
Влизането в сила на протоколите се основава на непоследователност при определянето на началото на тези преходни периоди: за десетте нови членки то започва от датата на тяхното присъединяване към ЕС (1 април 2004 г.), а за България и Румъния съответно след референдума в Швейцария през май 2009 г.
Протоколът въвежда също редица промени, свързани с преходните мерки относно закупуването на земеделска земя, гори и горски земи от швейцарски граждани и компании, както и относно притежаването на второ жилище.
Според последните проучвания на швейцарски икономически организации присъединяването на двете нови държави членки към Споразумението за свободно движение на хора ще окаже голямо влияние върху швейцарската икономика. Затова швейцарските власти искат да уверят гражданите на Конфедерацията, че
пазарът на труда ще бъде отварян постепенно
и че натискът върху заплатите ще бъде ограничен.
Според споразумението присъединяването на нови страни към него зависи от незадължителни референдуми, които ще покажат становището на швейцарските граждани по въпроса.
Все пак, ако швейцарският парламент и избирателите отхвърлят присъединяването на новите държави членки на ЕС към Споразумението за свободно движение на хора, съществува опасност ЕС да прекрати споразумението.
Това означава, че ще
може да се приложи т.нар. клауза "гилотина",
вследствие на което другите шест споразумения между ЕС и Швейцария от 1999 г. също ще станат недействителни.
