"Неизбежно дебатът ще придобие политически и технически оттенък... Това са много важни аспекти на дебата, но аз съм твърдо уверен, че разширяването на НАТО трябва са се осъзнае преди всичко като кауза, като нещо над обикновената политика", пише Стоянов. Време е да затворим вратата на Студената война, която взе огромни жертви както на Изток, така и на Запад, съветва експрезидентът ни и припомня, че милиони хора на изток от Желязната завеса са били лишени от човешките си права, достойнството и имуществото си, а някои са платили с живота си. Би било нечестно към тях да се изтъква, че Студената война е приключила без жертви, смята Стоянов, като добавя, че в същото време на Запад хората не са били потискани така, но са живели в страх и се е налагало да харчат милиарди от данъците си за отбрана, вместо за училища, мостове или здравеопазване.
"След страданията на милиони източноевропейци и високата политическа и икономическа цена, платена от САЩ и Западна Европа, трябва ли работата сега да се оставя недовършена?", пита българският политик. Според него тъжната приказка за Студената война още не е приключила. Стоянов твърди, че гибелта на комунизма не е довела до край на проблемите, породени от него, и посочва като примери прехода от планово стопанство към пазарна икономика, решаването на етническите спорове и изграждането на ефикасни политически институции. "Докато тези проблеми не се решат - и Източна Европа не стане сигурна и демократична, - нито Европа, нито САЩ могат да твърдят, че са приключили историческата си мисия", пише Стоянов.
Той е категоричен, че "народите от Източна Европа са наясно, че трябва сами да оправят нещата в собствения си дом", като обаче добавя, че за целта "те се нуждаят от подкрепа и поощряване от страна на Запада". Обещанието за членство в НАТО осигурява мощна мотивация, за да се довършат посткомунистическите реформи, подчертава Стоянов. Според него членството в пакта ще сложи край и на белязалия две поколения "синдром Ялта", заради който източноевропейците се опасяваха от геополитически сделки и от възникването на нови сфери на влияние.
НАТО не е благотворителна организация, пише още Стоянов и припомня готовността, с която България и Румъния са изпратили свои части в Афганистан. Бившият президент припомня и заслугите на двете държави в кампанията срещу режима на Слободан Милошевич. "Ние създадохме около Югославия безопасен обръч, приятелски настроен към НАТО, и чрез солидарните си действия с алианса предотвратихме разрастването на конфликта в останалата част от региона. Сега България има сили, разположени в Косово и Босна, като част от операциите на пакта там. Защо ли? Защото след 45 години комунизъм и 12 години посткомунистически преход ние знаем какво костват екстремизмът и фанатизмът. Нашите сегашни и бъдещи усилия не трябва да бъдат застрашавани от фанатични поддръжници на екстремистки каузи", изтъква Стоянов.
Смятам, че ако разширяването на НАТО бъде представено не като скучен технократичен или бюрократичен политически въпрос, а като кауза за напредъка на демокрацията и сигурността на цялата евроатлантическа територия, американските и европейските данъкоплатци ще я подкрепят готовност, заключава експрезидентът.
