Всеки проблем има поне две гледни точки и реших вместо да пиша за глобалното затопляне, ловът на китове, изсичането на горите, осиновяването на африкански сирачета... всъщност това последното може да си помислите, че не е по темата, макар да се използва със същата цел от холивудските знаменитости, както и борбата с екопроблемите... та до къде бях стигнал... а да! Вместо да пиша за „проблемите", реших да напиша за другата гледна точка. Всички говорят колко са тежки тези проблеми, но хората, които се питат „има ли проблем всъщност?", са прекалено малко. Не искам и да ви отекчавам, така че нека започнем с най-наболелия проблем.
Глобалното затопляне. Който и да срещнете на улицата, ще ви каже, че това е най-големия екологичен проблем. От друга страна има доста учени, които отхвърлят хипотезата за глобално затопляне. Вярно е, че например този април беше изключително топъл, но също така е вярно и че в Европа валя сняг само преди няколко дни. А вече сме май. Истината е, че климатът е динамична система. Той се променя и както повечето неща в природата, промените са циклични. На земята е имало ледникови периоди и затопляния, и пак ледникови периоди, и пак затопляния много преди човекът да се качи на автомобила и да започне да замърсява. Лошото е, когато един сам по себе си тривиален факт започне да бъде експлоатиран с определена цел.
А целта, както с повечето „екопроблеми" е една - т.нар. „антиглобализъм". Екоактивистите го използват, за да плашат обикновения собственик на квартално магазинче, който вече се страхува от голямата интернационална търговска верига, която ще дойде и ще му вземе бизнеса, и се припознава в тезите на екоорганизациите. Все пак лошите са големите мултинационални петролни компании, а не Пешо, който отглежда добитък, нали? Петролните компании замърсяват атмосферата с парникови газове, а не овцете и кравите, нали? Нали? Всъщност обаче именно добитъкът е един от основните замърсители на атмосферата с метан, но не съм видял екоорганизация да се е втурнала да разстрелва кравите по фермите. Много по-добри телевизионни репортажи стават от опънати плакати върху нефтени платформи, а добрият репортаж означава и добри дарения. Цинично е, но хората в екоорганизациите са основно три групи: фанатиците, които искат да спрем да ядем месо, да спрем да се обличаме и обуваме с кожи, да се откажем от всякакви удобства заради „майката природа", обикновени хорица, които смятат, че помагат на природата и тези по средата, които ако мога да перефразирам един емблематичен българин, са усетили, че има келепир в тази работа. Познайте кой управлява екоорганизациите.
Така и така засегнахме животновъдството, нека се хванем и за фермерството. Повечето от вас вече са се сетили ще си говорим за ГМО. Всички знаят, че ГМО е лошо. За какви се мислим, по дяволите, че сме тръгнали да се мешаме във великия план на Господ, Майката Природа, Вселената, или в каквото там друго Нещо с Главна Буква вярваме?!? Добре е обаче този въпрос да се зададе на всички фермери, отглеждащи „органични" храни. Всъщност колко от вас са виждали дива ябълка? Уверявам ви, че няма нищо общо с това, което се продава на щанда за органична храна в предпочитания от вас магазин. Дивата ябълка е дребна, кисела и не става за нищо. Хората са я облагородили чрез селекция, което сравнено с генното инженерство, е като да се сравнява каруца със спортна кола. Уж нищо общо, ама и двете са си четири колела на шаси. Освен обаче религиозната страна ГМО има и друга. Колко хора мислите, че може да изхранва планетата с конвенционално фермерство?
Добре - оставете планетата. Колко хора може да поддържа Африка? Лесно е когато си в Европа или Америка, да си против ГМО. Лесно е след закуска, късна закуска, обяд, втори обяд, следобедна закуска и вечеря да си пуснеш новините и да цъкаш с език срещу ГМО. Дали имаме нужда в България от ГМО? Лично моето мнение е, че нямаме такава нужда, защото и без това сме достатъчно малко, за да можем да се изхраним, но да забранявате на науката да се опита да нахрани гладуващите, е неморално. Не ме разбирайте погрешно не казвам, че единствената цел на занимаващите се с ГМО е да нахранят гладните. Естествено че има и икономически интерес зад ГМО. Подобни изследвания отнемат много време и са невероятно скъпи, така че е нормално да бъдат финансирани с цел печалба, защото никой, разполагащ с нужните средства не ги е получил даром и няма да ги даде даром, но следващия път, когато чуете за ГМО, освен за лошите алчни корпорации, се сетете и за африканско дете, което умира от глад. Лесно е да направиш като Мадона и да си го вземеш вкъщи да го храниш (а вие си мислихте, че няма да го свържа с екологичните проблеми, нали). Трудното е да осигуриш средствата хората на този континент да се изхранват сами.
Освен проблемът с изхранването, хората започват да се сблъскват с друг много голям проблем. Нямаме къде да изхвърляме нещата, които вече не използваме. Сметищата се препълват, нехигиенични са и нека си го кажем честно найголемия ни проблем с тях е, че миришат. А ние определено не обичаме нещо да ни мирише. За това какво поелегантно и елементарно решение от рециклирането? Взимаме старата кофичка от кисело мляко, правим от нея нова и я използваме пак. Махайте старите контейнери за смет и докарайте цветните! Събирате си боклуците вкъщи в отделни кошчета и всяко го изхвърляте в отделен контейнер. Какво полесно от това да спасим природата? И найхубавото от всичко знаете ли кое е? Не мирише! Всъщност, мирише си, ама не на това, на което си мислите. Мирише на измама. Единствения ресурс, който си заслужава да се рециклира са металите. За това те са се рециклирали много преди да се появят цветните контейнери и продължават да се рециклират дори и там, където все още няма от приличащите на телетъбиси цветни пластмасови недоразумения по улиците ни.
Ако не вярвате, че има далавера в рециклирането на металите, питайте премръзналите пътници от нощния влак БургасСофия, на който предприемчиви ихтиманци вчера му рециклираха" захранващия кабел. Да сте чули обаче някой да е „рециклирал" бутилките на „Кокакола" преди да бъдат напълнени? То вярно, че Кока-кола" по регистрация се води не в Ихтиман, а в Костинброд, ама не си мислете, че и там няма предприемчиви хора. Да сте видели заглавие във вестника „Кока-кола осъмна без празни бутилки"? Не. Няма и да видите. Няма полза от рециклирането на пластмасата. Поевтино излиза да се направи нова. Енергията, която се влага в рециклирането е повече от енергията, която се влага в производството, което означава, че и замърсяването е поголямо. Вместо един камион да изхвърли всички боклуци на сметището, имате три камиона - по един за всеки контейнер. След това самият процес по рециклирането изисква енергия, което означава изгорени въглища, природен газ, отработено ядрено гориво, а и като се види какъв процент от това, което уж се рециклира, е годно за процеса и колко отива на сметището, нещата не изглеждат особено добре.
Има още много неща, които могат да бъдат казани за „екопроблемите" като изсичането на гори за производството на хартия, изчезването на животински видове, биогоривата, енергията от възобновяеми източници и т.н. По-важно е обаче да отделим няколко думи за хората, които са наистина загрижени за това. Хората, които се чувстват добре когато карат велосипеди вместо коли, плащат от трудно спечелените си пари за големи, хубави и сочни органични ябълки вместо за големи, хубави и сочни неорганични такива, събират си отпадъците разделно в цветни кошчета. Те знаят че правят нещо добро за планетата. Независимо дали е така или не, те вярват в това.
Аз лично вярвам в неразхищението гледам да не взимам торбичка в магазина за една бутилка вода, не печатам документи без да са ми необходими на хартия, използвам енергоспестяващи крушки, но не се лишавам от удобството си, за да спасявам планетата предпочитам да отида с колата си на работа вместо с градския транспорт (и аз съм човек не обичам да ми мирише), не нося торбичка до магазина, а си взимам нова, когато ми трябва и след това я изхвърлям в едно кошче със стъклената бутилка бира, металната й капачка и хартиената салфетка. Хората, които обаче са готови да жертват собственото си удобство и време, за да помогнат на земята, заслужават да се чувстват добре.
