"Икономиката като съдържание на живота е смъртоносна болест, защото неограниченият растеж не се вмества в ограничения свят"
Ерих Фром
Модерният човек се е отчуждил от самия себе си, от другите хора и от природата. Той преодолява своето отчаяние и самотност чрез удоволствието, но то не се изразява просто в притежание на предмети. Човекът изпитва удоволствие от самото купуване на нещата и тяхната замяна с нови след определено време. Човекът сменя своите притежания, хобита и всичко, което му носи удоволствие, за да получава нови неща, да се пазари за тях и да ги консумира. Всичко, което ни заобикаля, няма значение духовно или материално, се превръща в обект на задоволство, съответно и на притежание, и на консумация. Този процес е безкраен, защото човешкото удоволствие не може да бъде задоволено с нещо перманентно ,защото то се превръща в банално, а баналното не носи удоволствие на никого. Следователно пазара започва да предлага все по-нови и по-нови неща, икономиката се развива и разраства в стремежа си да задоволи потребителя и да спечели максимално. Но това разрастване не може да е безкрайно, защото възможностите на природата не са безкрайни. Тя има определени ресурси, видове животни и растения, според които се е образувал природния кръговрат. Човекът го нарушава, искайки още и още и разраствайки икономиката все повече и повече.
На лице са вече признаците, че икономиката не се вмества в границите на природата. Глобалното затопляне е факт. Ставаме свидетели на температурни аномалии, увеличаващи се природни бедствия и изчерпване малко по малко на природните ресурси. Човекът изглежда не е разбрал правилно какво означава да бъде господар на земята, която обитава. Възприел е думата господар като собственик, а не като стопанин и тиранично подложил земята на жестока експлоатация, която днес във времето на научното и техническото развитие заплашва да унищожи цялата планета. За да избегнем това трябва да поставим граници на пазарното и икономическо развитие, ако не, то човечеството е обречено на гибел. Човекът трябва да се адаптира към природата, а не тя към него, защото тя е тази, която ни дава живот, съответно и тази, която определя границите на света. Всяко приспособяване на човека към околната среда е неговия шанс за оцеляване във времето, което живеем днес, а именно на високо техническо и икономическо развитие.
По отношение на проблема с околната среда човекът остава безучастен, защото мисли че нищо не може да промени и каквото е писано да се случи ще се случи. Това психологическо състояние и държание Ерих Фром обяснява: човекът не иска да поеме отговорност за своите постъпки, човекът не иска да може да бъде обвинен за своята дейност, затова виновни няма или вината е у другия; аз не мога да не се возя в автомобил - защото ще ме сметнат за луд, а и защото всички други го правят. Именно това психологическо мислене води екологичната криза до влошаване. От бездействието не може да очакваме нищо положително. Съвременният човек има болезнен стремеж към успех, както и готовност за подчинение на лидер, който гарантира "сигурност", може би защото този манталитет ни е наложен от обществото и от самата икономика, ако искаш да се издигнеш и да успееш не е нужно само да се трудиш упорито, но и да се подчиняваш на по-висшите от теб и да живееш в изградения от закони свят.
Човекът е успял да подреди света около себе си но в замяна на собствената си свобода. Човекът не е свободен, защото неговата социална среда е среда изградена от институции - държава, община, църква, училище...В природата няма институции. В съвременния свят подхода на човека на общуване с околната среда е много променен като под околна среда не разбираме само природа, но и заобикалящия ни свят. Сега държавата присъства навсякъде, нейните институции също. Така човекът вече не е свободен. Той си няма свой свят, защото светът на институциите се препокрива с неговия свят. Той е ограничен в тези институции и е принуден да спазва техните закони и да живее техния начин на живот. Икономиката е развита до такава степен, че понятието «собствен начи на живот» не съществува като олицетворение на собствено човешко битие. А тя няма да спре да се развива, докато не спре и растежа на човешките желания.
С растежа и многообразието на човешките желания расте и икономиката. За задоволяване на потребителя, икономиката си служи с природните ресурси, които са ограничени. Тук е и основния икономически проблем между потребности и ресурси. Нещата са двустранни. Щом от едната страна имаме ограничение, то трябва да имаме и от другата. Ресурсите не са безкрайни, следователно и производството трябва да има някакъв лимит. Не е нужно лимита да ограничава хората в техните потребности, а в техните желания, в стремежа да задоволят това чувство за удоволствие, породено от отчаяние и самотност.
Обществото, изградено от институциите на икономиката пречи на човека да изгради представа за себе си и собственото си битие, потиска представата, която човек сам си е добил и по този начин го лишава от свобода. Ограничения човек живее по нормите на разрастващата се икономика, която не поставя екологията на важно място в човешкия живот. Така ние под натиска на всички общества сами разрушаваме света, отдавайки по-голямо внимание на материалните блага, отколкото на природните ценности, които правят живота ни възможен.
