За да запази единствената намираща се във вътрешността на страната смесена колония чапли, сдружение "Зелени Балкани" е взело под аренда от община Асеновград язовира в местността "Аязмото", намираща се в землището на с. Конуш.
Целта е да се направи опит да се създаде за първи път в Източна Европа устойчив обект, който да съчетае природозащитните със стопански дейности, разказва кметът на община Асеновград д-р Христо Грудев.
Обектът е защитена територия от осем години и защитена зона по "Натура 2000". Колонията се следи от "Зелени Балкани" от 1985 г.
Заради арендатори на водоеми, тя сменя местата си на обитаване осем пъти, пояснява директорът на сдружението в Пловдив Христо Николов.
По думите му птиците, които отдавна са вписани в Червената книга, се установяват край язовира в с. Конуш преди седем години.
През април тази година чаплите са били прогонени от поредния арендатор, разказа Николов.
Той обяснява, че тогава от екологичната организация стигат до извода, че за да се запази колонията, водоемът трябва да стане по някакъв начин собственост на природозащитниците.
За щастие тогава община Асеновград обявява търг за отдаване под наем на водоемите, общинска собственост и "Зелени Балкани", давайки значително по-висока цена от останалите претенденти и печелят.
Според природозащитниците обектът е сравним с резервата "Сребърна", а колонията от чапли е най-уязвима.
Чаплите живеят в България около 150 дни през летните месеци. Те пристигат през първите дни на април и остават до средата на септември край водоемите.
През октомври и ноември се заселват по поречието на р. Марица, след което отново отлитат на юг.
Асеновградската колония от чапли в момента е съставена от 400 двойки птици, които до края на сезона ще имат и по две малки.
Екосдружението предупреждава, че избиването им е строго забранено. Птиците обаче не са обичани от арендаторите на язовири, тъй като всяка от тях изяжда на ден до 4 рибки средна големина, коментират природозащитниците.
По силата на арендаторския договор организацията ще поддържа всички съоръжения на водоема в изправност и ще отглежда риба, която ще бъде повече за чаплите и по-малко за риболов.
Основният ангажимент на природозащитниците ще бъде колонията птици да се задържи там възможно най-дълго.
От "Зелени Балкани" припомнят, че в страните от Западна Европа птичите колонии са на едно място повече от 500 години.
Еколозите са обезпокоени, че нивото на язовира рязко е спаднало и дърветата, върху които гнезди колонията, са почти на сухо. А това, заедно с липсващата ограда, би било фатално за спокойствието и безопасността на чаплите, отбелязва Христо Николов.
Колонията се нуждае от системна охрана и наблюдение. Хубавото е, че засадените през миналата есен върбови и тополови фиданки са се захванали, а това е знак, че колонията ще оцелее и занапред, коментира природозащитникът.
"Разузнавателните" отряди на чаплите край конушенския язовир са засечени на 3 април 2010 г.
Първи пристигат около 120 нощни и десетина малки бели чапли.
Орнитолозите са на мнение, че сред тях има и гривести чапли, но засега не са открити, тъй като са "срамежливи", крият се повече и е трудно да се видят.
Първите птици се заселват по върбите край язовирната стена, но по-късно са се загнездили в близката гора.
В плитчините на водоема са забелязани още горски водобегачи и речни дъждосвирци.
На нощните чапли пък прави компания голям корморан. Два мъжки и една женска летни бърнета обитават тръстиките на язовира.
Върху камбанарията на намиращия се в близост параклис свой "дом" са свили и двойка щъркели.
