Всеки път, когато мисля за екологичните проблеми, се питам: Как мога да накарам правителствата или големите компании да променят света, да спасят природата, водата, въздуха...
Една индийска мъдрост гласи, че човек не може да покрие с кожа целия свят, за да не наранява краката си, когато ходи. Светът е прекалено голям. Решението е да носиш обувки. Рано или късно винаги се стига до това решение. Решението да промениш себе си. Да започнеш от себе си, преди да решиш, че всичко останало трябва да се промени, за да се чувстваш самия ти по-добре.
Екологичните проблеми са все повече и все по-страшни и изглежда непосилно човек да се справи с тях. Не мога да спра замърсяването, изсичането на гори или да контролирам производството на храни. Тези проблеми изглеждат огромни, далечни и нерешими. Ето защо не се фокусирам върху проблемите, а върху техните решения. Колкото и да ни се иска да открием различни решения на всички проблеми, това е невъзможно - отговорите отдавна са очевидни, просто не ни харесват.
Ние сме като болно дете, което иска да оздравее, но не иска да си пие лекарството, защото е горчиво. Все искаме да започнем от върха, а не от основата. Но когато искаме да отсечем едно дърво, логиката изисква да започнем в основата му. Никое правителство няма да изгони своите „кокошки, снасящи златни яйца", за да реши един или друг екологичен проблем. Не можем да искаме от компаниите да загубят милиони, като спрат да произвеждат нещата, които ние още не сме готови да захвърлим. Не можем да искаме светът да се промени, а ние да останем същите. Това би било най-малкото егоистично.
Трябва да започнем от нас самите! Ако се променим като хора, ще окажем ефект върху тези, които ни заобикалят. Ако се променим като потребители, това ще рефлектира върху производителите, фирмите, правителствата. Ако станем загрижени не само на думи, резултатите няма да закъснеят.
И така...
Не мога да спра напълно пътуването с кола или самолет, но мога да засадя дръвче. Или няколко.
Не мога да спра производството на еднократни опаковки, нито да наложа някакъв данък върху тях, но мога да не ползвам такива дори с цената на известни неудобства. Мога например да ползвам пелени за многократна употреба за децата си.
Не мога да контролирам продуктите по магазините, но мога да чета етикети, да задавам въпроси и да не правя компромиси.
Мога да пестя електроенергия. Като се замисля, енергоспестяващата крушка не е лош подарък да рожден ден.
Мога да карам велосипед и да ходя пеш. Мога да купя велосипед да сина си, на служителите си, да направя вело паркинг пред офиса. Разбира се не можем да бъдем пример да приятелите, децата и родители си, ако ние самите не правим нещата, за които говорим, че са важни...
Отдавна не разпечатвам имейлите си и ползвам задната страна на листа, но мога да използвам рециклирана хартия...
Мога да пазя биоразнообранието...
Когато наистина започнеш да вярваш в идеята за един по-чист свят и живот по-близо до природата, а не просто следваш модните течения и нещата около, които се „шуми", тогава изникват много възможности...Всеки, който има достатъчно пари може да си купи хибрид, но не всеки би се качил да помага или да насърчава бригадата, която прави изолация на блока, да извади прилепите от фугите, преди да ги запълни с пяна...
Винаги съм събирам отпадъците си след пикник. Мога да събера и малко от чуждите...
Най-важното е да сме информирани и отговорни. Трябва да приемем, че всяко наше действие води до определени резултати. Естествено е някои от тези резултати да са свързани с екологичните проблеми. Дали ще бъде купуването на втора кола или найлоновите торбички, които продължаваме да ползваме, всяко нещо се отразя в една или друга степен. Но това важи и за нещата, които правим за природата, за другите или за повишаване на собствената си осъзнатост.
Може би тези стъпки изглеждат леко наивни и недостатъчни за решаването на толкова сериозни проблеми, но са единственото сигурно решение, което мога да намеря.
За да променим света, трябва да започнем от самите себе си!
