В рамките на една календарна година, всеки ден Ванеса, журналист от The National Post в Торонто, променя по нещо в начина си на живот и го записва в личния си блог (GreenAsAThistle.com). Малките й стъпки за спасяване на планетата понякога са почти смехотворни, но има и сериозни саможертви в модерния й "лайфстайл".
Ванеса започва този "проект" на 1 март 2007 г. със замяна на хартиените салфетки, минава през бойкот на продукти със стиропор в опаковката, стига до отказ от консумацията на бутилирана вода, изключване на термостата, че дори и на хладилника. На деветия ден тя решава да консумира само местна храна. Изхвърля грима, минава на биокозметика. Избира да се придвижва с колело...
Блогът й е приятен за четене, воден с много чувство за хумор и самоирония, но най-интересните постинги идват след 365-ия ден, когато Ванеса вече е свободна да се върне към стария си начин на живот и споделя каква е равносметката за планетата и за нея.
Журналистката признава, че хладилникът й вече е включен заради млякото и хумуса, въпреки заричанията, че няма да го ползва никога повече. Именно благодарение на липсата му през тази година обаче тя открива богатството на сезонната храна и вече предпочита био и местни храни. Ванеса не може да устои и на изкушението да започне отново да се разкрасява с грим, но пък разчита предимно на биомарките.
Отскоро обаче един от най-ревностните защитници на планетата предприе нова стратегия за промяна на обществените нагласи и поведение спрямо природата.
WWF излезе с доклад Weathercocks and Signposts: the environment movement at a crossroads, който поставя под съмнение масовите кампании в стил "10 начина да намалите екологичния си отпечатък", насочени към отделния индивид.
Организацията атакува зеленото консуматорство и социален маркетинг и предлага изцяло нова тактика, която тръгва от общите социални ценности и търси начините за ангажирането им.
"Наложеният в момента модел за промяна на поведението набляга на малките и безболезнени стъпки и разчита на това, че веднъж предприели подобни мерки, хората ще се мотивират да направят и по-съществени промени в начина си на живот, ще вземат активно участие в зелената кауза в по-широк обществен смисъл.
При тази стратегия се разчита много на възможностите, давани от т. нар. зелено консуматорство - използва се пазарния принцип и се насърчава консумацията на екологични и устойчиви продукти".
Един от основните изводи в доклада е, че малките стъпки, дори когато водят до по-добро разбиране на природата, рядко са последвани от знаци на по-дълбока промяна, каквато всъщност е необходима.
"Защо пък да подкрепям такси за въглеродни емисии, след като ме накараха да повярвам, че като сменя обикновените си крушки с енергоспестяващи, нещата ще се оправят", пита се обикновения човек.
Малките усилия, които човек полага, отклоняват съзнанието от необходимостта за по-радикални промени в обществото, смятат от WWF. Активните консуматори на био и устойчиви стоки, които в момента преливат по щандовете, очакват търговските марки, а не правителствата и обществото, да решат проблемите с промяната в климата - и всичко това докато екологичният отпечатък и въглеродните емисии продължават да се увеличават, се казва още в изследването.
Трайната промяна в отношението на хората към околната среда изисква да се стигне до ценностите, които ги мотивират при вземане на решения, е тезата на автора на изследването д-р Том Кромптън. Причината за дадено действие има огромно значение и в много отношения определя колко далеч може да стигне човек в дадена кауза, смята той.
Теорията му е, че за да се надскочат тези малки стъпки, трябва да се засегнат истинските ценности на хората. Такова е например усещането за връзка с естествената природа. Старият подход пропуска факта, че се стремим към един свят на устойчивост, който не предлага просто по-добро качество на живот, а е място, което е в съответствие с фундаменталните човешки ценности.
Въпросът сега е как да се докоснат хората със силни и ценностни послания. Тази голяма стъпка може би ще направи WWF.
Иначе Ванеса вече направи своите изчисления - от огромния лист с 365 промени, тя продължава да живее с 271 от тях - това са 74%, което си е сериозна промяна в начина на живот.
"Нека приемем планетата си насериозно, но да си оставим и малко пространство да се посмеем. Няма смисъл в това да сме категорично "зелени" до край. Просто всеки трябва да установи своята собствена ценностна система и според нея да се опита да нагоди своите избори. Трябва да си позволяваме и отклонения и малки прегрешения, защото никой не е съвършен," е мнението на журналистката.
