Т.нар. "самопризнание" на Санки се съсредоточава в това, че "именно той бил футболния запалянко, който пребил 25-годишния барман с паве от улична настилка."
Това изявление изобщо не съответства на доказателствата по делото и би могло да произтича само от човек, който изобщо не е виждал приложеното по делото веществено доказателство - то
нито е паве, нито е част от уличната настилка.
Съдът не приема това за достоверно - налице е човек, който след заплахи и тайно е отишъл при адвокат, за да "признава" че е "пребил" пострадалия, като не знае с какво го е сторил.
Разликата във външността между Шийлдс и Санки е не само доказана от показанията на свидетелите (Дилов, Радев, Грейни), но и е очевидна с оглед снимката на представеното копие от паспорта на Санки.
Дори Грейни, който се пада братовчед на Шийлдс, посочва множество разлики между двамата:
"Санки е едър мъж, има малко голямо шкембе, със светлокестенява коса. Не бих казал, че в лице прилича на Майкъл, но са еднакви на ръст, съвсем малко по-едър е от Майкъл, в лице обаче не си приличат...
Те са приблизително еднакви на ръст, няма голяма разлика. Греъм има приблизително като моята коса - кестенява, кафеникава...
Различавах ги по телосложение - Греъм е по-едър от Майкъл, цветът на косата е различен, физиономиите им също бяха различни. Каква е разликата в тяхното тегло не мога да определя, защото не ги познавам толкова добре."
Всъщност Санки е с около 20 кг по-тежък от Шийлдс. Единственото общо между двамата е, че са били облечени в бели тениски и са с по-едър ръст.
Когато в хотела дошли полицейските служители, които търсели момче с подобно описание, именно това накарало Дилов, да си спомни за човека, с когото непосредствено преди това разговарял - Санки, и да ги съпроводи към крайните стаи на втория етаж.
След като установили, че той няма участие в инцидента, българските органи го освободили и привлекли под отговорност сънародника му.
В самопризнанието, което е подписал,
20-годишният електротехник от Ливърпул разказва, че през деня е изпил много бира, а вечерта - почти цяла бутилка водка.
"Бях много, много пиян... Отивах към хотела си, когато видях сбиване, в което бяха въвлечени доста хора, някои от които с червени фланелки. Мятаха се бутилки и когато приближих, едно шише се разби в стената зад главата ми.
Обърнах се да видя откъде е дошла и видях трима мъже, които тичаха към мен с бутилки и павета (или тухли - англ. bricks) в ръце. Изпаднах в паника, по най-глупав начин взех в ръка едно паве и я запратих в посока към бягащите насреща ми.
Видях, че павето удари един от тях. Паникьосах се, обърнах гръб и избягах. Прибрах се в хотела.
Тогава не бях наясно, че г-н Мартин Георгиев е бил ранен. Бях задържан (с останалите) от българската полиция.
На другия ден ме разпита следовател. Бях ужасен и отрекох каквото и да било участие в инцидента.
Все още не знаех за травмите на г-н Георгиев - разбрах за това след като ме пуснаха. После се върнах в Ливърпул.
Давам си сметка, че тези сериозни наранявания може да са били причинени от мен. Оттогава ме мъчи съвестта.
Четох във вестниците за процеса срещу Майкъл Шийлдс и разбрах, че не мога да оставя невинен човек да понесе отговорността за това, което съм извършил аз...
Накрая бих искал да заявя, че се разкайвам горчиво за стореното на г-н Георгиев и от цялото си сърце се извинявам на него, семейството му и българските власти.
Аз съм само на 20 години и съм потресен, че съм съсипал неговия живот, както и че Майкъл Шийлдс, невинен в случая, е понесъл обвиненията за стореното от мен.
