- Представете себе си и трупата. Кога я основахте и какви са вашите интереси в областта на театъра и танца?
- Трупата Irish Modern Dance Theatre основах през 1991 г. В началото направихме представление само с двама танцьори. Установихме се в един театър в Дъблин. Работата ми е инспирирана от многото ми интереси ? не е чист танц, а е и доста театрална. Използваме също така и музика ? аз съм и певец, изучавал съм музика и композиция, и се опитах да обединя тези неща в работата. Ирландия е страна, известна със своите писатели Самюел Бекет, Джеймс Джойс и много други. Има също така и много добри актьори. Но танцът, особено модерният, е нещо твърде ново за Ирландия. Учил съм във Франция ? уъркшопове и курсове с хореографи. Прекарах известно време и с американската компания "Ливинг театър", които бяха направили изключително важни неща през 60-те и 70-те години. Работил съм и с балетна компания в Дъблин, които работят в областта на класическия и модерен балет. Така че идвам от много различни стилове и дисциплини, за да мога да работя онова, което искам, а то е свързано с танца и танцовия театър. Моите танци произхождат от различни източници и техники. Това, което ги обединява, е необходимостта от общуване. Трупата е съставена от хора, различни по националност и професионален трейнинг. Работили сме в Америка, били сме няколко пъти във Франция, Швеция и Англия. Това е първото ни гостуване в България. Щастливи сме, че сме тук, защото хората по-някакъв начин ми напомнят ирландците и ще ми е интересно да видя как ще приемат работата ми и какво послание ще открият за себе си. Запознат съм с българската народна музика, която много харесвам и дори съм използвал в репетиции.
- Каква музика използвате за вашите представления?
- В представленията често играем повече в тишина или на съвсем малко музика. Винаги работим с нови композитори, които пишат специално за конкретния спектакъл и музиката е по-скоро като филмов саундтрак.
- В компанията не работите само Вие като хореограф...
- Да, в компанията съм работил с трима други хореографи през последните десет години. Единият е Шон Карън ? ирландец, роден в Америка. Той е танцувал в популярната американска танцова трупа ? Билти Джоунс. След като ги напусна започна да работи върху собствени проекти. Когато се запознах с Шон той имаше съвсем различен опит в модерния танц. Представлението му "Онова място, онези хора", се отнася до него като човек, живеещ в Америка, обръщащ се към "онова място" /Ирландия/ и "онези хора", неговите роднини, които са заминали в Америка, без всякакви пари и са работили по различни места. Представлението представлява конструкция от хореографични фрази, изградени от движения, базирани на техните имена. Така че това е спектакъл за идентичността. Прилича на портрет, въпреки че има един единствен момент, в който актьорите спират на едно място и той е съвсем накрая, и тогава всичко става ясно.
- Казвате, че работите с писатели. Какво е мястото на текста във вашите работи?
- В моята работа съм работил с текст, който написах сам, но той служеше повече като мотивация. Веднъж работих с писател, който нарече нашата работа "магическа поезия на тялото" /magic body poetry/. Идеята беше, че както средството на скулптора е камъкът, така и думите са изразното средство на писателя. Понякога обаче писателят открива, че думите не му достигат, за да изрази онова, от което се нуждае. Така че той "написа" някои движения и описания на физически ситуации, както се прави снимка, но използвайки думите по един особен начин. С него направихме представление в 1996 г. Това, което лично аз правя, е да работя върху текст, който по-късно може да използвам или да не използвам в крайния резултат. Така и текстът, който съм написал за това представление не се произнася, защото се случва отдолу ? той е основата. Той представлява поредица от желания и необходимости ? мои и на актьорите. Използвахме танца и пространството, за да ги изразим, да открием тяхната форма, а не да ги илюстрирарме. Мисля, че ние вече не общуваме толкова чрез думи ? използваме думите, за да кажем лъжа или истина, но много често те са просто едно алиби. Марта Греъм казва: "Тялото не лъже". Сигурен съм, че дори когато някой твърди, че казва истината, по движенията на тялото му е лесно да се открие, че всъщност лъже. Създадох текста и го четохме по време на репетиции. Работихме върху движенчески скечове, за да създадем "пейзажа", да постигнем атмосфера. Но представлението не разказва история. Текстът е просто един елемент.
- Говорите сташно много за общуване. Смятате ли, че именно в непосредствената среща между зрителите и публиката се състои и същността на театъра?
- Определено. Понякога публиката отговаря вътрешно без да го показва. Това, което харесвам в живото представление е продължителният риск, продължителната опасност при срещите със зрителите.
- Какви проблеми срещате при финансирането на вашите проекти?
- Най-големият проблем, както и навсякъде по света, са парите. Ние сме финансирани главно от Съвета на изкуствата в Ирландия, който е клон на Министерството на културата. Получаваме по 100 хил. лири годишно. Също получаваме помощи от местните учреждения в Дъблин, но това е много малка сума. Също така от спонсори, приятели и т.н. Другият проблем е, че танцовото изкуството все още е периферно, така че битката за публика е винаги налице.
- А какви са рекламните ви стратегии, за да я привлечете?
- Отначало играем една седмица в Дъблин, а след това за две седмици пътуваме из Ирландия. Използваме предимно постери, плакати, флаери и брошури, които изработваме за всяко отделно представление. Също така рекламираме в някои ирландски вестници, които имат културна страница. Имаме и сериозен e-mail лист, с хора, които информираме постоянно за нашите продукции.
Последвайте ни
