Строгият регламент, договорен от щабовете на двамата кандидат-президенти бе разграфил до секунди даденият им 1 час за дебатиране по темите за външната политика, сигурността, църквата, реформата в армията и т.н.
Петър Стоянов*
Фигурата на силния президент придобива невероятни мащаби по време на кандидат-президентска кампания. Истината е, че един президент е силен, когато се съобразява с конституцията и не подлива вода на останалите институции. Българинът не се интересува от силен президент, а от силна държава и силни институции.
Докладът на Национална служба сигурност (показан на дебата в понеделник), е информационен. Информацията не е присъда. Аз не мога да осъдя виновните. Като президент мога само да обърна внимание на обществото. Не можех да си позволя да гледам една толкова голяма лъжа. Само моето чувство на човек, а не на кандидат-президент ме подтикна да извадя документа.
Това е единственият доклад, посветен на корупцията. Наистина в него има и други имена, но нито един от посочените в доклада не ме прикани публично толкова пъти да назова корумпираните.
В цялата си дейност съм бил искрен и всичко което съм правил е било пред лицето на българския народ. Това, в което не мога да бъда обвинен, е че съм поставял интересите на една политическа сила над интересите на България.
Не нося вина за разкола в българското общество. Винаги съм казвал, че България не може да върви напред, ако по основните, най-важни неща главните политически сили и главните действащи лица не си подадат ръка. Аз като президент винаги съм се стремял да поддържам това, винаги съм се стремял да поддържам един толерантен тон.
Ако аз съм виновникът за разкола в църквата, в каквото ме обвиняват, бих намерил бърз и лесен начин за преодоляване на този разкол. Но не съм аз.
Не можем заради едни президентски избори да си поставяме динена кора, ако искаме да влезем в НАТО през 2002 г. Трябва да действаме за интересите на България и по време на избори и извън тях.
Моята цел в армията е да оставим младите кадри, които да изправят военната пирамида. Въпросът е как тези офицери, които ще съкратим да бъдат адаптирани към гражданското общество.
В най-добрия вариант (бел.а., ако Георги Първанов спечели президентските избори) виждам г-н Първанов 2002 г. в Прага, произнася вдъхновена реч за членство на България в НАТО и в резултат на тази реч, алиансът казва, България ще бъде приета с втората вълна.
Най-лошото което може да се случи е през 2004 г. г-н Първанов да приема парад по случай 60 г. от 9 септември 1944 г.
Георги Първанов*
От самото начало на кампанията търся политиката на сблъсъка, но сблъсъка на идеите, на политиката. Недопустими са изявленията от типа аз съм седесар, бесепар и т.н. За този мандат Стоянов си позволи много повече - той агитираше за управляващата формация. Той беше другата страна на медала, от едната страна на който седеше Иван Костов.
Най-тежкият грях е на Стоянов, защото е част от разцеплението в българското общество като цяло.
Членството на България в Европейският съюз и НАТО е стратегически избор. Това е практичен избор, а не цивилизационен. Все още нямаме и граждански консенсус по въпроса - само политически.
На членството ни в ЕС и НАТО не може да се гледа като алтернатива на добрите ни отношения с Русия. Необходимо е да се активизират отношенията ни с Русия най-вече в икономическо отношение - това са нашите пазари и не трябва да го забравяме.
Когато влязох в централата на НАТО в Брюксел не се чувствах по-различно от това, когато влязох в централата на Европейската комисия. Чувствам се добре. Така както се чувствам влизайки в Кремъл. За мен няма никакъв проблеми - чувствам се комфортно както в Брюксел, във Виена, така и в Москва, така и в Пекин, защото аз, и партията, и коалицията която представлявам, сме наистина за една отворена, поливалентна, балансирана и икономизирана външна политика.
Не искам да разсъждавам върху възможни лоши перспективи. Аз бих искал, независимо от това кой ще бъде държавен глава, да пожелая успех на всички участници в надпреварата. Бих искал да имаме един силен, но не в смисъл на силов и още по-малко зависим от силовите групировки, зависим от големите пари, президент. Аз бих искал президентът да бъде силен със своята компетентност и през цялата кампания търсех сблъсъка именно на компетентното виждане за президентската институция. Искам президентът да бъде силен със своята почтеност, искам да бъде силен със своята социална ангажираност.
* Текстовете са съставени на база на изказвания на двамата кандидати по време на дебата.
