БСП за вдигане на здравната вноска с 2%, но без натоварване на данъкоплатците

Б СП подкрепя здравна вноска от 8%, но без увеличаване на осигурителната тежест. Това заяви вицепремиерът и ръководител на работната група на БСП Ивайло Калфин след заседание на висшия съвет на партията по въпросите на здравната реформа.

Обсъждат се няколко варианта за увеличаване на средствата за здравеопазване. Един от тях е вътрешно преразпределение на осигурителната система без да се натоварват допълнително гражданите и работодателите с по-висок процент.

Друг вариант включва изравняване на досегашната 3-процентова осигурителна вноска за деца (до 18 години) с 6-процентовата вноска на работещите българи.

Калфин подчерта, че има общо становище на партиите от управляващата коалиция за необходимостта от допълнителни ресурси за здравеопазване без натоварване на данъкоплатците. На предстоящото заседание на тройната коалиция БСП ще настоява здравните реформи да се извършват в пакет.

На днешното разширено заседание не стана въпрос за увеличаване на здравната вноска с 2%, каза новият здравен министър Евгений Желев и уточни: "Говорихме само за това държавата да поеме тежестта, като средствата от бюджета за здравеопазване се увеличат от сегашните 4,2% до 5% от БВП".

Желев посочи още, че лично той категорично подкрепя демонополизацията на здравната каса и участието на частни фондове в здравоосигурителната система, като така с повече играчи в системата ще има и по-голям контрол върху финансирането.

Според министъра това трябва да стане при равни условия и отговорности за всички участници в здравното осигуряване и да засяга целия пакет от здравни услуги.

Желев обаче посочи, че преди да се случи демонополизацията трябва да бъде въведена изцяло електронната система на НЗОК, което се очаква да стане до края на годината. По думите му необходимо е също така да се въведе здравната карта и да се променят няколко закона.

В краткосрочен план ведомството ще работи за създаване на медицински инспекторат, за въвеждане на клинични пътеки за еднодневна хирургия и ограничаване на приема в стационарите.

Ще се подобри достъпа на гражданите до 24-часовата здравна помощ, както и системата на акредитация на болниците, и ще се работи по създаването на критерии за оценка на работата на всяка една от тях.

Ще бъдат въведени също така мениджърски договори за ръководителите на здравните заведения, които да обвържат заплащането с финансовите резултати на болницата.

Що се отнася до приватизацията на здравните заведения Желев изтъкна, че първо трябва да се направи законова промяна, засягащи т.нар. "обособени части" в тях, например пералните. При раздържавяването трябва да се постави изискването средствата да се насочат към укрепване и модернизация на болниците.

Здравният министър представи още основни данни за системата на здравеопазване в България. Според тях дълговете на болниците у нас към 1 март 2008 г. са 44 милиона лева.

В България има 300 болници, 102 от тях се намират около София, 76 са частните клиники. Страната има добра осигуреност от лекари, която съответства на тази в ЕС.

Лекарите у нас са малко над 28 000, но осигуреността с медицински сестри в България е два пъти по-ниска от тази в ЕС. У нас 10 000 души се обслужват от 40 медицински сестри, докато в ЕС на 10 000 души се падат 85 сестри.