Б ългария не може да предприеме процедури за обезщетение във връзка с газовата криза, защото не са налице междудържавни, а междуфирмени отношения, заяви вицепремиерът Ивайло Калфин.
Според него българската страна може да постави политически въпроса, за да създаде повече желание у партньорите той да приключи.
"Когато говорим за доставки на газ по търговски договори, българската държава не е част от тези търговски договори. Търговските договори са сключени между "Булгаргаз" и съответните фирми посредници.
И там, където има възможност след изчисленията на "Булгаргаз" за около 20 млн. долара преки загуби, те ще бъдат представени към доставчиците", каза Калфин, цитиран от БНР.
По думите му българската държава може да направи така, че случилото се през януари да не се повтаря повече.
Вицепремиерът съобщи, че в момента се работи по аргументите на България за отваряне на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй".
"Ще бъдат формулирани тези аргументи, с които ние смятаме, че пускането на един от блоковете в Козлодуй е един възможен начин на компенсациите, които България понесе от газовата криза, загубите, които понесе по принцип от затваряне на блоковете. Работи се по юридическата формулировка на исканията", посочи Калфин.
Руските издания широко отразяват посещението на българския президент Георги Първанов в Москва, където двамата с руския президент Дмитрий Медведев откриха снощи Годината на България в Русия.
Това бе поводът за визитата, но главният въпрос, обсъден на вчерашната среща между Медведев и Първанов, засягаше руските газови доставки за Европа, отбелязва "Комсомолская правда".
През януари България пострада от газовата война между Москва и Киев повече от другите държави и сега обмисля как да се предпази от подобно нещо в бъдеще, пояснява вестникът.
Руският лидер направи две предложения в тази сфера - да се разработва международноправна база, спомагаща за предотвратяване на рисковете, и отваряне на нови газови маршрути, посочват всекидневниците.
Според Медведев Русия не е доволна от действащите енергийни конвенции, а европейската енергийна харта не решава задачите, поставени пред нея. Следователно, трябва да се мисли за нещо по-фундаментално, по-приемливо за държавите доставчици, за вносителите и потребителите, пише "Росийская газета".
Българското ръководство е съгласно с това - президентът Първанов смята, че трябва да се работи активно в това направление. България се готви да стане през април домакин на международен енергиен форум, изтъква всекидневникът.
Съвместно с балкански държави Русия работи по проекта "Южен поток". Предвижда се газопроводът да излезе от Черно море тъкмо на българска територия.
Първанов потвърди интереса на страната си към "Южен поток", макар да нарече неговия конкурент "Набуко" "приоритетен европейски проект".
Освен това, според българския лидер началото на строежа на "Южен поток" ще зависи от редица фактори. "Ще сме готови да започнем изграждането на новата тръба, щом се уверим, че такава тръба се строи и откъм сръбската страна. Необходим е синхрон в работата", е подчертал Първанов, цитиран от вестника.
Газовата криза принуди България да се замисли за по-бързо развитие на алтернативни енергоизточници. Георги Първанов иска руските компании да ускорят дейността по изграждане на българската АЕЦ "Белене".
Същевременно България се страхува, че кризата може да увеличи стойността на проекта, но шефът на "Росатом" Сергей Кириенко успокои българите и увери, че подобно нещо засега няма, добавя "Росийская газета".
Президентът Първанов подкрепя същото становище като Европейския парламент - да се залага и на "Южен поток", и на "Набуко", пише "Комерсант".
Изявлението на българския лидер в подкрепа на проекта "Набуко" обаче "надали ще има сериозно продължение в най-близко бъдеще", твърди руски експерт в електронното издание "Взгляд".
България има далеч не най-топлите възможни отношения с Турция - ключов транзитьор в този проект. Освен това, Анкара обвързва изграждането на газопровода с членството си в ЕС и едва ли ще се откаже от това условие, защото в момента това е единственият начин да упражни натиск върху Европа, пояснява наблюдателят.
"Южен поток" обаче е проект с ясен план и напълно съгласуван от страните формат за сътрудничество.
С думите си за "Набуко" Първанов по-скоро се стреми да покаже, че България има алтернатива, която може да бъде използвана. Друг въпрос е, че съдбата на тази алтернатива не зависи само от съгласието на България, тъй като е обект на по-голяма политическа игра - между Брюксел и Анкара, добавя московският аналитик пред "Взгляд".
Във връзка с проблема да се компенсират на България последиците от газовата криза руският президент подчерта вчера, че въпросът влиза в компетенцията на двете енергийни компании - "Газпром" и "Булгаргаз", пише "Независимая газета".
Медведев и Първанов обсъдиха нови форми за взаимодействие между газовите холдинги. Според руския лидер ще им бъде възложено да разработят нова схема, която предвижда пряко сътрудничество помежду им, изтъква "Газета".
София лансира инициативата да се изключат от тази схема посредниците между двата холдинга.
"Нямаме нужда от никакви посредници никъде", цитира "Газета" руския лидер, като подчертава, че той "изцяло е подкрепил" позицията на президента Първанов.
Газовата криза не е повлияла силно традиционно топлото отношение на българите към Русия, заявил пред същото издание генералният директор на ИТАР-ТАСС Виталий Игнатенко, завърнал се току-що от София.
Той подписа с генералния директор на БТА Максим Минчев споразумение по повод редица прояви от Годината на България в Русия, съобщава вестникът.
"Отношенията ни са стабилно добри, но биха могли да се подобрят още. Това огънче на приятелство трябва постоянно да се подклажда. В България и в Русия се публикуват твърде малко неща за живота в страните ни, затова споразумението предвижда размяна на журналисти и информация", казва Игнатенко пред "Газета".
По време на визитата на българския президент Дмитрий Медведев заяви, че вината за прекъсването на руските газови доставки в Европа носи Украйна, посочват руските вестници.
Украинският премиер Юлия Тимошенко обаче заяви с доста нагъл тон, че "Киев никому нищо не дължи, а ще плати онзи, който е виновен", пише "Взгляд".
Междувременно "малкият брат (България) иска пари", припомня в заглавие информационният сайт "Газета.ру".
От юридическа гледна точка обаче няма основания за искове към Украйна, смята руски експерт, цитиран в материала. Наистина "Газпром" може на свой ред да съди Киев, но ще се наложи да плати обезщетения на европейските държави, твърди изданието.
Въпросът за компенсации се превърна във вътрешнополитически за България. Населението обвинява българските власти в бездействие, затова София ще бъде принудена да постигне изплащането на обезщетения, прогнозира руският политолог пред "Взгляд".
Електронният в. "Страна" цитира думите на Първанов по време на визитата: "Газовата криза показа, че отношенията ни са уязвими и леснораними. Много се радвам обаче, че днес успяхме да решим голяма част от проблемите. И посещението ми в Москва, резултатите от него са доказателство за необратимата позитивна тенденция в отношенията помежду ни".
