Иво Прокопиев: Някой отстрелва всеки разпознаваем

Иво Прокопиев е директор на "Алфафинансхолдинг" и собственик на "Икономедиа" АД, която издава вестниците "Дневник" и "Капитал".

Той е председател на Конфеде­рация на работодателите и индустриалците в България и зам.-председател на Съюза на издателите в България.

Завършил е УНСС със специалност "финанси". Започва кариерата си като журналист. Преди седмица излязоха публикации, че се обучава да става министър-председател.

Интервю с Иво Прокопиев на Павлина Трифонова във в. "24 часа":

- Г-н Прокопиев, ако из­ползваме за вашия случай поговорката "Няма дим без огън", кой според вас пали слуховете, че се го­твите за премиер?

- Не знам. Със сигур­ност в моя случай димът идва от нечий друг огън. Проектите, които в мо­мента реализираме чрез фирмите в рамките на групата "Алфа Финанс", не са обект на конфликти, напротив. Много внима­телно избираме бизнеси­те, в които участваме, и гледаме да сме по-далеч от държавата.

- Защо изключвате из­дателския си бизнес?

- Не мисля, че има нещо общо. Освен че участвам в капитала на "Икономедиа" АД, която издава "Капитал" и "Дневник", аз практически не участвам във
формирането на редакционната им политика.

Според мен информации­те, че се готвя за премиер, се дължат по-скоро на някакъв метод на изключва­не - всеки, който е видим и разпознаваем, да бъде вка­ран в оборот превантивно, за да бъде елиминиран.

- Може пък някой да ви е открил за политиката? Защо сте толкова категоричен, че няма да търсите реализация в нея?

- Достатъчно обществе-ноангажиран съм и без да участвам в политиката.

Най-важният за мен проект е консолидиране на представителство на бизнеса. Занимавам се се­риозно с това от доста време чрез Конфедера­цията на работодателите и индустриалците в Бъл­гария (КРИБ) и мисля, че заедно с колегите там по­стигаме доста добри ре­зултати.

Важно е бизне­сът не да участва с бизнес партии в политиката, а да успее да формира органи­зация, която легитимно да говори на масата за прего­вори с политиците.

Това е другият стабилизиращ фактор, който би гаран­тирал устойчивото разви­тие на държавата наред с членството й в ЕС. Така е във всички нормални държави. В модерните общества бизнесът е една от страните в обществения дебат и устройство, което трябва да бъде регулира­но от държавата. Той не може да бъде пряк участ­ник в политиката.

- На много бизнесмени обаче им омръзна да спон­сорират политици с надеждата да им създадат нормална среда и гледат към създаването на собствени партии. Вие не из­оставате ли от българ­ския процес с тези си гло­бални представи?

- Българската полити­ческа система е изморена, изхабена и лошо структурирана, с липса на капаци­тет.

Така че проблемът на бизнеса с партиите е, че те са слаби, а не, че той трябва да създава партии.

Биз­несът има интерес да има добре действащи партии, които се конкурират, и чрез конкуренцията по­между си да създават по-добра среда.

- Вие за какво учите - да влезете в политиката или да останете в бизнеса?

- Ако пак се върнем към поговорката "Няма дим без огън", аз наистина уча, но не в Харвард за премиер, а в Инсеад биз­нес администрация. В Ин­сеад дори няма департа­мент за политически нау­ки. Така че по-скоро инве­стирам в себе си.

- Възможно ли е тради­ционните партии да се по­добрят сами?

- Един от големите про­блеми, за който всички го­ворят, но нищо не се пра­ви, е с финансирането на партиите. Точно там от­ношенията между бизнес и политика дават на късо.

Много по-евтино ще бъде за данъкоплатците, ако партиите се финансират от бюджета на базата на някакви обективни критерии от изборни резултати. Но тъй като този въпрос не е решен добре законодателно, те се финансират, както намерят за добре. Очевидно е, че това не може да става чрез членски внос.

- И в момента парламен­тарните партии получа­ват пари от държавата.

- Това не е достатъчно. Ако търсим резултати от партиите, обществото трябва да бъде готово да ги финансира достатъч­но, за да могат в тях да работят качествени хора и да може частично да се върне престижът на политиката.

- Как тогава общество­то да бъде убедено да ин­вестира в политиците?

- Ако финансирането на партиите става прозрачно и от държавния бюджет по обективни критерии, е очевидно, че ще излиза много по-евтино. Защото при сегашното неясно фи­нансиране те поемат не­прозрачни ангажименти и в крайна сметка се стига до корупционни схеми, на които постоянно сме свидетели.

- Вие кои политици спонсорирахте, за да на­правите успешния си биз­нес?Стартът ви бе при СДС.

- Бизнесът, който съм правил през последните 15 г., се развива изключи­телно органично - от мно­го малък, през издател­ски, консултантски. Мо­же да бъде проследен и в нито един момент полити­чески контакти или зависимост от държавата не са били решаващи за успеха ми в бизнеса.

Моят принцип е да спазвам равна ди­станция от различните партии и премерена бли­зост до правителството, тъй като работодателските организации трябва да са партньор с всеки кабинет. Аз ви казах, че ние сме много внимателни. Гледаме сделките ни да зависят от пазара, а не от волята на някой политик.

Не е коректно бизнесът да се разглежда като об­що понятие, защото хора­та имат различни пред­стави кое е допустимо. Но все повече са фирми­те, които имат интерес от подреждане на средата. Печелят от това, че поли­тическият риск се нама­лява, че страната върви напред и цената на акти­вите нараства.

- Все пак сдружение "Глобална България", в което участвате, въз­можно ли е да стане пар­тия?

- Практически то не функционира, но нямам представа защо. Не бях от неговите двигатели. Поканиха ме да се вклю­ча и аз приех. Имало е ед­на или две сбирки.

Пак ви казвам, не планирам да участвам в политиката. Доста комфортно се чув­ствам в това, което правя в момента. Имам амби­ции, но те са в други сфери.

- Има ли в страната хо­ра, които могат да спасят многото европейски пари от корупционцото блато и да ги използват наисти­на за подобряване на сре­дата? Вие участвахте в разяснителната кампа­ния на кабинета, но май всичко умря в съмнения­та на Брюксел, че у нас здраво се краде?

- Има принципен про­блем с начина, по който се гледа на европейските фондове. Те са преди всичко инструмент за развитие, а не за подпо­магане на общини или фирми по политически причини. По време на разяснителната кампания се положиха доста усилия, но това бе само една първа крачка да се обяснят за какво служат оперативните програми и кой може да кандидатства.

- Реална ли е опасност­та развитието да спре с един ляв завой?

- Не, нормално е година преди изборите да има по-лява риторика. Важното е правителството да про­дължи прагматичната си политика по отношение на данъците, запазването на икономическата ста­билност и бюджета.

Трябва обаче да се напра­ви нещо за нереформирания публичен сектор, колкото и политиците да се страхуват от непопу­лярни мерки. И здравеопазването, и образова­нието, и пенсионната сис­тема се нуждаят от про­мяна.

- Коя е по-голямата опасност за страната -глобалната финансова криза или политическа­та? Появиха се прогнози за кървави избори, поли­тически убийства.

- Негативните последи­ци от глобалната финан­сова криза са неизбежни и ние вече ги консумира­ме. Вътрешната полити­ческа криза зависи основ­но от средата и от отно­шенията на българското правителство с Европей­ската комисия.

Прави­телството обаче има реални шансове да си из­кара мандата с това си парламентарно мнозин­ство. За след това е труд­но да се правят прогнози, тъй като все още не е ясно кои партии ще участват в парламентарните избо­ри.

- Какво място бихте препоръчали за вечния балансьор Ахмед Доган?

- Това е чисто полити­чески въпрос, който не се чувствам комфортно да коментирам, но много хора от бизнеса смятат, че е добре за движението да остане един мандат извън властта. Аз виждам основания за подобно твърдение.

- Защо?

- Това, което чрез КРИБ сме изразявали официално, е, че с ведом­ствата на ДПС бизнесът работи най-трудно.

- Трудно или се сблъск­ва с обръчи от фирми?

- Работи трудно като цяло. Не мога да дам кон­кретни данни, но случаят с канадската компания "Дънди Прешъс Металс" и златното находище в Челопеч е емблематичен пример за ходене по мъ­ките вече толкова години и продължава да няма ре­шение.

- Вашите издания често пишат за конфликт на ин­тереси. Как обаче вие се опазвате от него, след ка­то съпругата ви е главен редактор на "Капитал", а вие твърдите, че не учас­твате в списването на вестника?

- България е доста мал­ко място и под една или друга форма всеки изпада в някаква форма на конфликт на интереси. Така че там, където има конфликт на интереси, както е и в този случай, въ­просът е как се управлява.

Когато става въпрос за не­зависимата редакционна политика на един вестник, това става чрез правила, вътрешен кодекс и етични принципи, на които са по­строени изданията.

Моята роля като един от двамата собственици на ка­питала на тази фирма е да създадем средата, която гарантира спазването на тези правила. За съжале­ние много малко медии се придържат към такава професионална етика.