Иво Прокопиев е директор на "Алфафинансхолдинг" и собственик на "Икономедиа" АД, която издава вестниците "Дневник" и "Капитал".
Той е председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и зам.-председател на Съюза на издателите в България.
Завършил е УНСС със специалност "финанси". Започва кариерата си като журналист. Преди седмица излязоха публикации, че се обучава да става министър-председател.
Интервю с Иво Прокопиев на Павлина Трифонова във в. "24 часа":
- Г-н Прокопиев, ако използваме за вашия случай поговорката "Няма дим без огън", кой според вас пали слуховете, че се готвите за премиер?
- Не знам. Със сигурност в моя случай димът идва от нечий друг огън. Проектите, които в момента реализираме чрез фирмите в рамките на групата "Алфа Финанс", не са обект на конфликти, напротив. Много внимателно избираме бизнесите, в които участваме, и гледаме да сме по-далеч от държавата.
- Защо изключвате издателския си бизнес?
- Не мисля, че има нещо общо. Освен че участвам в капитала на "Икономедиа" АД, която издава "Капитал" и "Дневник", аз практически не участвам във
формирането на редакционната им политика.
Според мен информациите, че се готвя за премиер, се дължат по-скоро на някакъв метод на изключване - всеки, който е видим и разпознаваем, да бъде вкаран в оборот превантивно, за да бъде елиминиран.
- Може пък някой да ви е открил за политиката? Защо сте толкова категоричен, че няма да търсите реализация в нея?
- Достатъчно обществе-ноангажиран съм и без да участвам в политиката.
Най-важният за мен проект е консолидиране на представителство на бизнеса. Занимавам се сериозно с това от доста време чрез Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и мисля, че заедно с колегите там постигаме доста добри резултати.
Важно е бизнесът не да участва с бизнес партии в политиката, а да успее да формира организация, която легитимно да говори на масата за преговори с политиците.
Това е другият стабилизиращ фактор, който би гарантирал устойчивото развитие на държавата наред с членството й в ЕС. Така е във всички нормални държави. В модерните общества бизнесът е една от страните в обществения дебат и устройство, което трябва да бъде регулирано от държавата. Той не може да бъде пряк участник в политиката.
- На много бизнесмени обаче им омръзна да спонсорират политици с надеждата да им създадат нормална среда и гледат към създаването на собствени партии. Вие не изоставате ли от българския процес с тези си глобални представи?
- Българската политическа система е изморена, изхабена и лошо структурирана, с липса на капацитет.
Така че проблемът на бизнеса с партиите е, че те са слаби, а не, че той трябва да създава партии.
Бизнесът има интерес да има добре действащи партии, които се конкурират, и чрез конкуренцията помежду си да създават по-добра среда.
- Вие за какво учите - да влезете в политиката или да останете в бизнеса?
- Ако пак се върнем към поговорката "Няма дим без огън", аз наистина уча, но не в Харвард за премиер, а в Инсеад бизнес администрация. В Инсеад дори няма департамент за политически науки. Така че по-скоро инвестирам в себе си.
- Възможно ли е традиционните партии да се подобрят сами?
- Един от големите проблеми, за който всички говорят, но нищо не се прави, е с финансирането на партиите. Точно там отношенията между бизнес и политика дават на късо.
Много по-евтино ще бъде за данъкоплатците, ако партиите се финансират от бюджета на базата на някакви обективни критерии от изборни резултати. Но тъй като този въпрос не е решен добре законодателно, те се финансират, както намерят за добре. Очевидно е, че това не може да става чрез членски внос.
- И в момента парламентарните партии получават пари от държавата.
- Това не е достатъчно. Ако търсим резултати от партиите, обществото трябва да бъде готово да ги финансира достатъчно, за да могат в тях да работят качествени хора и да може частично да се върне престижът на политиката.
- Как тогава обществото да бъде убедено да инвестира в политиците?
- Ако финансирането на партиите става прозрачно и от държавния бюджет по обективни критерии, е очевидно, че ще излиза много по-евтино. Защото при сегашното неясно финансиране те поемат непрозрачни ангажименти и в крайна сметка се стига до корупционни схеми, на които постоянно сме свидетели.
- Вие кои политици спонсорирахте, за да направите успешния си бизнес?Стартът ви бе при СДС.
- Бизнесът, който съм правил през последните 15 г., се развива изключително органично - от много малък, през издателски, консултантски. Може да бъде проследен и в нито един момент политически контакти или зависимост от държавата не са били решаващи за успеха ми в бизнеса.
Моят принцип е да спазвам равна дистанция от различните партии и премерена близост до правителството, тъй като работодателските организации трябва да са партньор с всеки кабинет. Аз ви казах, че ние сме много внимателни. Гледаме сделките ни да зависят от пазара, а не от волята на някой политик.
Не е коректно бизнесът да се разглежда като общо понятие, защото хората имат различни представи кое е допустимо. Но все повече са фирмите, които имат интерес от подреждане на средата. Печелят от това, че политическият риск се намалява, че страната върви напред и цената на активите нараства.
- Все пак сдружение "Глобална България", в което участвате, възможно ли е да стане партия?
- Практически то не функционира, но нямам представа защо. Не бях от неговите двигатели. Поканиха ме да се включа и аз приех. Имало е една или две сбирки.
Пак ви казвам, не планирам да участвам в политиката. Доста комфортно се чувствам в това, което правя в момента. Имам амбиции, но те са в други сфери.
- Има ли в страната хора, които могат да спасят многото европейски пари от корупционцото блато и да ги използват наистина за подобряване на средата? Вие участвахте в разяснителната кампания на кабинета, но май всичко умря в съмненията на Брюксел, че у нас здраво се краде?
- Има принципен проблем с начина, по който се гледа на европейските фондове. Те са преди всичко инструмент за развитие, а не за подпомагане на общини или фирми по политически причини. По време на разяснителната кампания се положиха доста усилия, но това бе само една първа крачка да се обяснят за какво служат оперативните програми и кой може да кандидатства.
- Реална ли е опасността развитието да спре с един ляв завой?
- Не, нормално е година преди изборите да има по-лява риторика. Важното е правителството да продължи прагматичната си политика по отношение на данъците, запазването на икономическата стабилност и бюджета.
Трябва обаче да се направи нещо за нереформирания публичен сектор, колкото и политиците да се страхуват от непопулярни мерки. И здравеопазването, и образованието, и пенсионната система се нуждаят от промяна.
- Коя е по-голямата опасност за страната -глобалната финансова криза или политическата? Появиха се прогнози за кървави избори, политически убийства.
- Негативните последици от глобалната финансова криза са неизбежни и ние вече ги консумираме. Вътрешната политическа криза зависи основно от средата и от отношенията на българското правителство с Европейската комисия.
Правителството обаче има реални шансове да си изкара мандата с това си парламентарно мнозинство. За след това е трудно да се правят прогнози, тъй като все още не е ясно кои партии ще участват в парламентарните избори.
- Какво място бихте препоръчали за вечния балансьор Ахмед Доган?
- Това е чисто политически въпрос, който не се чувствам комфортно да коментирам, но много хора от бизнеса смятат, че е добре за движението да остане един мандат извън властта. Аз виждам основания за подобно твърдение.
- Защо?
- Това, което чрез КРИБ сме изразявали официално, е, че с ведомствата на ДПС бизнесът работи най-трудно.
- Трудно или се сблъсква с обръчи от фирми?
- Работи трудно като цяло. Не мога да дам конкретни данни, но случаят с канадската компания "Дънди Прешъс Металс" и златното находище в Челопеч е емблематичен пример за ходене по мъките вече толкова години и продължава да няма решение.
- Вашите издания често пишат за конфликт на интереси. Как обаче вие се опазвате от него, след като съпругата ви е главен редактор на "Капитал", а вие твърдите, че не участвате в списването на вестника?
- България е доста малко място и под една или друга форма всеки изпада в някаква форма на конфликт на интереси. Така че там, където има конфликт на интереси, както е и в този случай, въпросът е как се управлява.
Когато става въпрос за независимата редакционна политика на един вестник, това става чрез правила, вътрешен кодекс и етични принципи, на които са построени изданията.
Моята роля като един от двамата собственици на капитала на тази фирма е да създадем средата, която гарантира спазването на тези правила. За съжаление много малко медии се придържат към такава професионална етика.
