И сторията обича да се шегува. Седемнадесет години след 10 ноември БСП е на път да изпълни, без да иска, три от най-големите десни мечти.
Коалицията със социалистите и премиер Сергей Станишев подписа договора за американските военни бази, по всяка вероятност ще вкара България в Европейския съюз, а може би - както се развиват събитията напоследък - и ще отвори досиетата.
Всъщност историята с архивите на Държавна сигурност изненада и самите социалисти. Едва ли и главният й режисьор - вътрешният министър Румен Петков, е подозирал какво ще се случи след решението му да извади досиетата на няколко журналисти. Акцията му обаче бързо излезе извън контрол, предизвиквайки лавина от реакции в обществото, за да се стигне накрая до положение, в което емблематични фигури от самата БСП се обявяват за разсекретяване на всички досиета.
"Отварянето на архивите на бившата ДС ще унищожи държавата", заяви ненадейно вътрешният министър само няколко часа след като бе представил на общественото внимание поредната порция бивши сътрудници - този път от средите на политическата класа. Сега вече Румен Петков не изглежда толкова ентусиазиран, както когато удовлетворяваше любопитството за журналистите доносници, и взе да се замисля за "националната сигурност".
Соловата акция
на министъра не може да се нарече разкриване архивите на ДС. Досега вътрешният министър разсекрети досиетата на няколко журналисти и политици, като всяко ново "разкритие" бе придружено с оценка за естеството на сътрудничеството. Едни бяха директно оневинявани, защото са вкарани в архивите на бившите тайни служби, без да знаят, като главния редактор на "Труд" Тошо Тошев, други бяха хвалени, тъй като са работили за благото на родината, какъвто е случаят с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, а за трети като Георги Коритаров бе изложен на показ целият арсенал от доноси, с които МВР разполага.
Докъде ще се спре Румен Петков е най-често задаваният въпрос. Засега точен отговор няма, още повече че действията на министъра очевидно изненадаха президента Георги Първанов, който ги определи като грешка. А Сергей Станишев дотолкова се стресна, че поиска досиетата да бъдат унищожени.
Въпреки всичко прогнозите са, че връщане назад няма. Остава ключовият въпрос дали заедно с архивите на Шесто управление, ще бъдат отворени и тайните на останалите структури на ДС. Сигналите от шефа на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров обаче, в чието ведомство е другата част от истината за агентурното минало, не са обнадеждаващи. Тъкмо обратно, той директно заяви, че няма закон, по който това да се случи.
За момента ефектите от действията на вътрешния министър са няколко - силен обществен натиск за отваряне на архивите, както и серия от писма по Закона за публичната информация до институциите, в които се съхраняват архиви на някогашните служби (освен МВР това са още Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба). В случай на отказ те може би ще се превърнат в дела. Третият ефект е силният смут в средите на левицата от несъгласуваните действия на техния човек в изпълнителната власт, който между другото е и зам.-председател на партията. Един от първите, чиито нерви не издържаха, е бившият секретар на МВР и служител на Шесто Цвятко Цветков. Той побърза вече да заплете интригата си, обяснявайки пред "Труд" как всъщност Румен Петков се цели в стола на Станишев, но това нямало да му се размине.
Факт е, че Петков не успя да изненада никого с разсекретените архиви -
Агентурното минало
на част от обявените от него имена отдавна бе огласено, а на останалите бе публична тайна. Това, което притеснява обаче, е защо министърът спести информация и първия път, когато ставаше дума за журналисти, и втория, свързан с миналото на 47 държавници, висши политици, магистрати и духовници. Официалното обяснение е, че Румен Петков обявява само данни за хора, свързани с Шесто управление на ДС, а информацията за Ахмед Доган например, чиято принадлежност към ДС беше огласена и от Богомил Бонев през 1997 г., и от комисията на Методи Андреев през 2001 г., се пази в архивите на бившето Първо главно в НРС. Последствието от частичното разкриване на истината е, че някои отново остават зависими от миналото си. И тогава въпросите "а кой е агент Гоце" от втория списък, както попитаха от ДСБ (намеквайки за Георги Първанов), или "кой е агент Талев" от първия списък ще продължават да пораждат спекулации. (Друг е въпросът, че ДСБ, вместо сега да питат, можеха сами да си отговорят и на нас да ни кажат в периода 1997 - 2001 г.) А иначе до момента Румен Петков само печели - изведнъж спря да се говори за неговата оставка, стана първият министър, който "спазва закона" и отваря архива на службите, и си разчисти личните сметки с Георги Коритаров, който през последните месеци често критикува ръководството на МВР.
Това, което следва оттук нататък, са действия от страна на политиците. Този път обаче от тях
Не се очаква дебат
дали да се отвори миналото на службите или не. Този разговор обществото си го проведе и най-доброто доказателство е вълната от призиви за разкриване на архивите, инициирани от издатели, журналисти, социолози или хора, които имат достъп до медиите. На всички е ясно, че докато "бизнесът с папките" процъфтява, няма да има нито справедливо правосъдие, нито еднакви правила, нито прозрачна политика.
Колкото до "добрите" и "лошите" ченгета, казват, че това е мит, измислен от самите агенти, част от битката за надмощие между служителите на ДС. Засега Румен Петков лично се е заел с разяснителната кампания върху разликата между "хората, работили в интерес на държавата, и тези от политическата полиция". Какво седи зад вътрешната конкуренция между агентурите ще се разбере само ако се отворят архивите. Дотогава "истината" за миналото ще е в ръцете на шепа хора, които си подават полутайни знаци по медиите и от време на време изваждат нечий агентурен псевдоним. А може би ще се окаже прав бившият началник на архива на МВР Серафим Стойков, който казва пред "Медиапул", че цялата ДС е била политическа полиция.
В играта с досиетата има много залози. Един от най-големите е за БСП. Тя има шанса да влезе в историята с много ясен сигнал, че е скъсала с миналото си. Че в битката между гражданите и ченгетата тя избира страната на гражданите. А ако избере другото, обяснението със сигурност ще е в същите онези папки, от които уж на хората вече им било писнало.
