С идването на пролетта в традиционната зеленчукова България идва и краят на евтините зеленчуци. Този парадокс се повтаря вече четвърта година точно тогава, когато пазарът е залят с ранно българско производство.
Това се случва благодарение на изкривения български пазар на земеделска продукция, захлупен със сезонните мита. Те бяха въведени, за да защитят българските производители, но кой точно обира ефекта и кои точно са печелившите от по-високите цени става все по-ясно.
Какво всъщност се случва
Четвърта поредна година от началото на март влизат в сила по-високи сезонни мита при вноса на най-масовите зеленчуци. От 1 март първо се увеличава митото при импорта на краставици - от 5% плюс 100 евро на 80% плюс 378 евро на тон.
От 1 април скача ставката за доматите - от 20% плюс 125 евро на тон на 60% плюс 298 евро на тон. След това от 1 май се вдига и митото при вноса на зеле и картофи, а от 1 юли предстои това да се случи и с лука и чесъна.
По-високите мита специално при доматите и краставиците се прилагат до началото на лятото, след което се връщат на старите си нива, за да се вдигнат отново от септември и октомври (за корнишоните), когато на пазара пак се появява масовото българско производство.
С по-високи сезонни ставки през лятото се обмитява и вносът на някои плодове - праскови, круши и ябълки.
Логично вдигането на митата веднага се отразява върху цените. По изчисления на Агенция "Митници" например, ако през февруари средната цена на доматите при вноса след обмитяване е била 1,27 лв. за кг (митническа стойност плюс мито и ДДС), през април тя вече е 2,18 лв. за кг.
Същото е и с краставиците - с вдигането на митото от февруари до април средната вносна цена (с включена ставка и ДДС) се е вдигнала от 1,10 лв. за кг до 2,23 лв. за кг. Подобни са изчисленията и на вносителите.
В периода, в който започват да се прилагат сезонните мита, импортът секва. Това се потвърждава от данни от Агенция "Митници" и от самите вносители.
При краставиците и доматите например най-масов е вносът през януари - април, след което в страната влизат минимални количества. През първото тримесечие на годината се изчерпват и всички договорени квоти за внос от ЕС при нулеви мита.
От Сдружението на търговците на едро на софийските тържище "Слатина Булгарплод" (където са основните вносители) например твърдят, че на пазара вече няма почти никакви вносни краставици и домати.
Цените са високи, когато няма внос
Вносителите са единодушни, че българските производители се възползват от ситуацията, като монополно налагат цени.
От митата печелят единствено собствениците на оранжерии, които се договарят помежду си и държат високи цени, казва Валентина Стойкова, председател на сдружението и собственик на вносителя "Валентинес М".
Според нея в нито една друга държава няма толкова високи ставки.
"Парадоксът в България е, че действат защитни мита, при положение че няма почти никакво българско производство. От няколко години водим битки с институциите за премахването на митата, но вече сме се примирили, че сме губещата страна", коментира Стойкова.
Оранжерийните производители от своя страна също имат обяснение по въпроса с високите цени. Според тях едната причина зеленчуците да не поевтиняват е липсата на достатъчно предлагане на пазара. Другото традиционно оправдание са високите им производствени разходи.
Но те са особено потайни по въпроса как точно се формират цените им.
Прилаганите сезонни мита са съвсем резонни. Без тях в България ще влизат много евтини вносни зеленчуци. Неоснователно е да се твърди обаче, че оранжерийните производители се опитваме да диктуваме пазара, като монополно налагаме цени. На пазара има дефицит, затова и цените остават високи, обяснява Елена Герганова, търговски директор на "Гимел", които са най-големият оранжериен производител в страната.
Липсата на достатъчно предлагане тя обяснява с преориентирането на по-големите оранжерийни производители към експорт.
Това, което нито едрите вносители, нито от оранжериите споменават, е на практика отрязаният път на по-дребните производители до пазара. Много по-дребни производители също изкарват своя ранна продукция заедно с тази на оранжериите.
Въпреки високата цена на дребно обаче малка част достига до тях, тъй като пролетният дефицит от четири години насам облагодетелства най-вече изкупвачи и продавачи по градските пазари.
Кой кого надлъгва
От две години насам вносът на основните зеленчуци драстично намалява след април според данните на Агенция "Митници". Данните на земеделското министерство в същото време показват, че през последните две години оранжерийното производство на краставици се увеличава. За доматите статистика няма.
По информация от някои вносители освен това в момента при краставиците няма никакво предлагане от внос, докато при доматите въпреки високите мита все още влизат известни количества от Турция. Вероятно затова и цените на краставиците вече започват да падат, докато тези на доматите остават високи.
Тоест на пазара в момента може и да няма масово предлагане на българско оранжерийно производство, но едва ли може да се говори и за дефицит.
Ясно е, че производителите и вносителите се надлъгват помежду си и битката им се разпалва от защитните мита. Вносителите имат пълно основание да държат високи цени заради високите ставки. В същото време и българските производители, които не се контролират от никой, могат да надуват своите цени.
От друга страна, начинът, по който е организиран сега пазарът, осигурява прекрасна възможност за картелиране между малобройните оранжерийни производители, от които се зареждат отдавна окупираните от определени едри търговци борси и тържища в страната.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!