С ега, когато министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд се подготвя да напусне политическата сцена, разделението между "стара" и "нова" Европа, което той провокира преди войната в Ирак, също все повече заприличва на спомен от миналото. Най-малкото по отношение на НАТО.
Организацията на Северноатлантическия договор, която тази седмица ще има среща на върха в Латвия, колебливо си възвръща единството пред заплахата от остра ескалация на насилието в Южен Афганистан и неспирни боеве в Ирак.
Докато светът се измъчваше по казуса с нахлуването в Ирак, Ръмсфелд предизвика рязко разделение между традиционните европейски сили като Франция и Германия, които се противопоставиха на войната, и държавите от Централна и Източна Европа, много от които подкрепиха Вашингтон.
Новодошлите в НАТО, като страната домакин Латвия, днес казват, че алиансът работи за преодоляване на разногласията и се стреми към единство в горещите точки по света, където опитът на старите натовски държави е безценен.
Разделението на Европа на "стара" и "нова" бе неудачно,
смята чешкият посланик в НАТО Щефан Фуле. "Ние все още си ближем раните от операцията в Ирак. Като алианс, се нуждаем от солидарност, а не от разединение."
НАТО ще се опита окончателно да премахне разделенията, когато нейните лидери се срещнат на 28 и 29 ноември в Рига - първата среща на върха на територията на бившия Съветски съюз. Латвия се отдели от съветското пространство през 1991 г. и се присъедини към НАТО през 2004 г.
Форумът ще се съсредоточи върху ролята на алианса в Афганистан и развиването на по-тесни отношения с демокрациите в Азиатско-тихоокеанския регион.
Латвийският президент Вайра Вике-Фрейберга посочи, че страните, които са живели в комунистически режими, неминуемо имат различни възгледи от богатите западни държави. Очевидно в схващанията има някои различия, които се основават на различния опит, подчертава Вике-Фрейберга за АП.
"Има разлика дали си учил марксизъм в университета като проспериращ буржоа на Запад, или си открил приложенията на комунизма чрез тежък труд или губейки родителите си в Сибир."
Някои анализатори считат, че етикетите "стар" и "нов" постепенно ще изчезнат заедно с промяната на политическия баланс в САЩ след триумфа на демократите на междинните избори за Конгрес.
Напускането на Ръмсфелд ще успокои нещата, но спомените ще останат, казва Робърт Макгиан от базирания в Лондон институт "Чатъм хаус".
Страните от Централна и Източна Европа вече не считат за безусловна своята подкрепа за съвместни военни операции със САЩ.
Словакия например изпрати в Ирак над 100 военни с отворен мандат по време на реформисткото и проамериканско правителство през 2003 г. Още това лято обаче сегашният министър-председател популист Роберт Фицо обяви изтеглянето на словашкия контингент с думите "мястото ни не е там".
Унгария изтегли от Ирак своите 300 войници през 2004 г., а България - своя пехотен батальон от 450 души през 2005 г., но все пак изпрати охранителна рота от 120 военни през март т.г. Освен това няма съмнение, че
Страните от "стара" Европа продължават да бъдат великите сили на континента
Въпреки че САЩ оценяват ангажиментите на новите страни членки, това, което наистина има значение при сериозните военни конфликти като този в Афганистан, е опитът на старите членове на НАТО.
"Желанието да се помогне е едно, а възможността за това - друго. Редица държави от Централна и Източна Европа имат готовност да участват, но въпросът е дали имат възможност", пояснява Фуле.
Междувременно дори Франция, която се противопоставя на опитите да се разшири влиянието на НАТО за сметка на независима отбрана на ЕС, напоследък се показа по-отстъпчива.
По време на визита в САЩ френският министър на отбраната Мишел Алио-Мари изтъкна "голямото приятелство" между двете страни и отбеляза, че Вашингтон и Париж винаги ще бъдат единни, когато са застрашени основните права и свободи.
