В ъншните министри на страните членки на ЕС постигнаха съгласие относно началото на преговорите за присъединяване на Турция към съюза.
В неделя вечерта дипломатите се събраха на извънредно заседание, на което да бъде обсъден въпросът, но приемането на общо решение бе блокирано от твърдата позиция на Австрия, която се обяви против формулировката "пълноправно членство" като цел на преговорния процес, който официално трябваше да започне днес.
Заседанието на външните министри в неделя не постигна успех и бе отложено за понеделник сутринта, като междувременно британското председателство активно провеждаше двустранни срещи с австрийските представители, както и с дипломатите от Гърция и Кипър.
След подновяване на заседанието в понеделник, разговорите отново бяха прекратени, без споразумение да бъде постигнато.
Официалната церемония по началото на преговорите с Анкара, която бе насрочена за 15 ч. по Гринуич на 3 октомври 2005 г., логично бе отложена, тъй като все още нямаше яснота дали въобще ще се стигне до преговори.
В същото време Турция упорито отказваше да приеме каквито и да било нови условия в рамката за бъдещите разговори относно присъединяването си към ЕС.
Отново бе засегнат и кипърският проблем, след като Анкара възнегодува срещу клаузата, че не може да блокира страни членки от ЕС да се присъединяват към международни организации и договори.
Наложи се американският държавен секретар Кондолиза Райс да се намесва в опит да спаси преговорите. В телефонен разговор с премиера Реджеп Таийп Ердоган тя е посочила, че рамката на преговорите няма да повлияе на отношенията между Кипър и НАТО.
Друг проблем, който можеше да минира постигането на споразумение между европейските лидери, бе позицията на Австрия относно готовността на Хърватия за започване на преговори за членство в съюза.
Без да бъде официално обявено, Виена настояваше на Загреб да бъде показана зелена улица.
За понеделник сутринта бе насрочено и заседание на работната група на ЕС за Хърватия, на което трябваше да присъства главният обвинител на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте.
Заключението на Дел Понте относно степента на сътрудничество на Загреб с Трибунала от своя страна бе сочено като основна предпоставка за започване на преговори за членство с Хърватия.
Именно поради недостатъчните усилия, които хърватските власти са положили за залавянето и предаването на Трибунала на ген. Анте Готовина, издирван за военни престъпления срещу сърби, извършени в началото на 90-те, планираното начало на преговорите със Загреб на 17 март не се състоя.
Заседанието на работната група обаче също бе отложено за по-късен час и новината, че европейските външни министри са постигнали съгласие по рамката за преговори с Анкара - най-вече заради постигнат компромис при смекчаване на позицията на Австрия - бе оповестена заедно с информацията, че Карла дел Понте е била изслушана днес в Люксембург и нейното заключение е, че Хърватия сътрудничи напълно с Трибунала в Хага.
Само преди десетина дни Дел Понте обаче обвини Ватикана, че закриля ген. Готовина, който по думите й се укривал в един от 80-те католически манастира в Хърватия.
В крайна сметка компромисът относно започването на преговори с Турция бе изкован - в документа относно мандата ще бъде записано, че както "привилегированото партньорство", така и "пълноправното членство" са възможни като краен резултат от преговорите.
След като споразумението между външните министри от ЕС бе оповестено, всички погледи се насочиха към Анкара, където властите трябваше да одобрят финалния текст. Предварително Турция бе заявила, че няма да се съгласи на каквито и да било допълнителни условия и дискриминация от страна на ЕС.
"Ние още не сме загубили чувството си за собствено достойнство, за да жертваме всичко заради членството в ЕС", заяви държавният глава Ахмед Неджет Сезер, който добави, че Анкара е изпълнила абсолютно всички условия, поставени от Европа, и че преговорният процес ще се води с отчитане на националните интереси.
