Калин Янакиев: Югоембаргото роди българската организирана престъпност

Калин Янакиев е доктор по философия, професор в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Влиза неумолимо в науката още с докторската си дисертация, озаглавена "Етиката на ранното християнство". Критичен анализ на схващанията за греховността и вината. Специализира в Берлин. Автор е на множество научни статии и трудове, сред които "Диптих за иконите", "Древногръцката култура - Проблеми на философията и митологията". Зам.-председател е на партия Демократи за силна България.

- Професор Янакиев, как един философ може да обясни на българите положението в "европейска България" през 2008 г. На какво се дължи цялата ни орисия, спомената за прегледност така:

а) корупция;
б) престъпност;
в) недалновидност?

- Не философ, но и всеки разумен българин ще подложи на съмнение израза "европейска България", защото формално сме членове на Европейския съюз, но онова, което е ценното в Европа, с което Европа е оправданият цивилизационен избор, не се вижда тук.

Не се вижда уважението и спазването на правилата. Благосъстоянието на европееца. Не се виждат исконните европейски ценности.

В този смисъл диагнозата действително е корупция. Корупция преди всичко на ниво правителство и управление. А защо не и дълбоката корупция в правосъдието.

Не може да бъде здраво едно общество, в което няма правосъдие. Тази липса на правосъдие е способна в най-голяма степен да деморализира обществото. Така че корупция в управлението, но корупция и в правосъдието.

В резултат на тази корупция е растящото недоволство, но недоволство, което не може да намери същинска политическа и обществена алтернатива. Голо, неартикулирано, нямащо същинска насока на избора си недоволство.

- Може ли една, честно казано, изкуствено създадена и по повод опозиция да бъде естествен коректив на парламентарното и управленско национално безхаберие?

- Отговорът на този въпрос се разбира от само себе си. Ако говорим за изкуствено създадена опозиция, тя не би могла да бъде каквато и да е било алтернатива.

Допускам, че във въпроса се има предвид тъй наречената и самовеличаеща се напоследък извънпарламентарна опозиция в лицето на една новосъздадена партия.

Аз не знам, не съм сигурен дали тя е тъкмо изкуствено създадена опозиция, но че тя е една неавтентична десница, в това съм абсолютно убеден.

Не е възможно истинската алтернатива на това управление да представлява една политическа сила, която представя себе си за дясна, а в същото време на изборни длъжности в местната власт е изпълнена с хора, свързани с бившата ДС и с органите на комунистическата милиция.

Не е възможно да бъде същинска дясна опозиция една политическа сила, която така и не е намерила мъжеството да осъди ясно и отчетливо престъпленията на комунистическия режим и комунизма като цяло.

Едва ли може да бъде истинска българска опозиция една политическа сила, говоря конкретно за ГЕРБ, която няма ясно послание, ясно разбиране за все по-задълбочаваща се зависимост на европейска България, с която започнахме, от руските енергийни и имперски интереси.

По нито един от тези проблеми ние не сме чули ясен, конкретен и отчетлив отговор от партията ГЕРБ, която се ласкае да представлява обединителен център на опозицията.

В този смисъл са прибързани изказванията, че в България има стара и нова десница, десница на прехода и десница след прехода. По мое скромно мнение десница в България продължава да бъде тази, която е в парламента. Неин най-автентичен изразител според мене е ДСБ.

Другата, тъй наречена следпреходна десница, все не се е доказала като десница. Ние се надяваме тя да се идентифицира истински с десните ценности, с десните политики.

- Не ви ли притеснява фактът, че прекаленото отричане на каквото и да е взаимодействие води до самоотричане на субекта? Пък и като че ли хората, заради които се прави политиката, взеха да се съмняват в самоотвержената чистота на отделни индивиди?

- Аз не споделям това мнение. ДСБ имат свои ясно формулирани приоритети, принципи, които представляват алтернатива на днешното управление. Никога от ДСБ не са заявявали, че не желаят взаимодействие на базата на подобни, споделени принципи.

Всеки, който би споделил такива принципи с нас, би могъл да представлява наш политически партньор в реализирането на главния ни политически приоритет - изпращането на тройната коалиция в опозиция, свалянето й от управлението.

Ако ДСБ не се намират в момента в оживени коалиционни взаимоотношения, това се дължи единствено на липсата на ясен и отчетлив отговор от евентуални наши партньори по отношение на тези принципи. В момента, в който ние получим такъв именно ясен и почтен отговор, с удоволствие ще взаимодействаме с всички, които ги споделят.

- Не може да се отрече, че в момента сме свидетели на едно смутено изпращане на послания до избирателите. А те не обичат да чакат. Българинът се умори от партийни неистини за негова сметка. Има ли печеливш, изпреварващ ход за ДСБ?

- Да, ясното и отчетливо изработване на алтернатива на настоящото управление. Защото споменатата формация събира по-скоро протестен вот, но не генерира същинска алтернатива на управлението.

Напротив, ДСБ имат ясна и отчетлива алтернатива за управлението. Печелившият ход за ДСБ е убеждаването на обществото в това, че програмата и политическото действие на ДСБ представляват алтернатива. Не просто фокус на събиране на протеста, а и канализиране, артикулиране на протеста в нещо позитивно. В печеливша и благородна управленска алтернатива.

Това ще се опитваме да правим в оставащото до края на този мандат на това Народно събрание време. Искаме нашето общество да е наясно. Да знае какво го очаква и за кого трябва да гласува. Ще го правим енергично, ще го правим спешно, защото трябва да бъдем готови за посрещане на ситуацията и с евентуални предсрочни парламентарни избори.

- "Заплахата" Косово? Има ли такава? Какви са нейните измерения.

- Изключително съществено е да отбележим, че макар обявяването на независимост от страна на Косово да беше отдавна очаквано събитие, ние не чухме каквато и да е позиция на настоящото българско правителство по този проблем.

Не бяхме свидетели на каквито и да е било дебати на високо институционално равнище по нещо, което се очакваше да се случи. И днес, вече доста дни след обявяването на тази независимост, ние все още сме свидетели на едно, бих го нарекъл, направо позорно, инерционно движение на управляващите български институции.

Те се оглеждат, те се ослушват, преценяват коя позиция ще бъде по-силна. Не инициират обществен дебат, не инициират оформяне на общонационална позиция по този въпрос. Не осведомяват българското общество за евентуалните рискове, евентуалните минуси от подобно събитие.

Което означава, че настоящото българско правителство дълбоко е отстъпило, далече е отстъпило от позицията, която България имаше във външната и балканската политика по време на управление на правителството на Иван Костов, когато ние действително се бяхме превърнали в първостепенен фактор на Балканите.

Рисковете от обявяването на независимост на Косово са ясни. Едно евентуално ново ембарго по отношение на Сърбия или по отношение на цялото бившо югославско пространство ще породи поредната невероятна корупция и в околните страни.

Ние помним, че югоембаргото и войните в съседна Югославия до голяма степен родиха българската организирана престъпност. Едно евентуално ембарго сега може да стане пусков механизъм за нова вълна на такава престъпност. Този риск е съвършено мислим, този риск би трябвало да бъде предвиден от българското правителство.

- Една криза в България никога не идва сама и не си отива безнаказано. Отново противоречия отвсякъде. От вероучението до досиетата. Вяра и държава или суеверие и Държавна сигурност?

- Дори ми е трудно да съчетая тези понятия с вярност към ДС. И ще ви кажа защо. Повечето от онези, които биват разкривани от настоящата комисия, бързат да се отрекат от своята принадлежност към структурите на ДС.

В други случаи онези, които биват разкрити като сътрудници на бившата ДС и гръмогласно ни осведомяват, че се гордеят с това, не ни обясняват на какво основание, след като са били през цялото време толкова горди, че са служили на родината си, до момента, в който са разкрити от комисията, не са съобщавали тези факти за себе си, а дълбоко са ги криели.

Това означава, че, от една страна, тези хора нямат вярност и лоялност към тази структура, от друга - очевидно дълбоко се срамуват от привързаността си към нея. Защото, след като бъдат осветени, започват да говорят нещо съвършено друго.

Аз например не мога да вместя по никакъв начин в съзнанието си гордостта на г-н Минко Герджиков за това, че е бил български разузнавач, с това, че по време на предсрочните кметски избори за София той не ни осведоми за това свое така героично минало, което инак сега го изпълва с невероятна гордост.

Ако той действително бе горд, ако той действително от нищо не се притесняваше, какво пречеше нему да се изправи пред софийската общественост и да посочи привързаността си към ДС като аргумент, който даже би трябвало до подкрепя неговата кандидатура. Аргумент, който да го препоръчва на обществото като един много ценен специалист и един заслужил за държавата и за родината си човек.

Това би трябвало дори да помогне в неговата борба за кметския стол. Това му поведение означава, че той е нелогичен. Нелогичен е бил тогава, нелогичен е сега.

Нелогични са впрочем и всички разкривани сътрудници на ДС, които излизат с аргумента за гордостта си, че са служили на родината. Гордостта обикновено се изтъква. Гордостта се носи като знаме пред името и пред биографията.

- Библейски ли е т.нар. преход у нас?

- Базисното понятие за преход в Библията е преходът от страната на робството - Египет, на богоизбрания народ към Обетованата земя - Ханаан. Преходът от робството към свободата.

Този преход в Библията, както е известно, минава през един много дълъг многогодишен, труден, страшен и неблагообразен преход през пустиня, който приключва с измирането на генерацията на робството.

Ако преходът в България по някакъв начин би трябвало да бъде сравнен с този библейски преход, на нас ще ни стане твърде страшно.

Аз все пак мисля, че преходът в България е извършен по един малко по-безболезнен начин. И обещаваше включително и на генерациите на хората, родени в страната на робството в нашата собствена страна, от робство да заживеят в една друга земя - земята на свободата.

В земята на Европа, в земята на благоденствието, в земята на културата. За голямо съжаление този преход бе изкълчен, спрян, отклонен. И днес много години след неговото начало ние сякаш отново се връщаме в една пустиня, през която би трябвало да сме преминали. В този смисъл нашият преход не прилича на библейския преход.

- Но все пак май както върви, ще достигнем библейските 40 години на преход?

- Могат да станат 40 години, обаче пустинята не е една. Пустините са две. Пустиня до 1997-а и тази втората пустиня, която започва след 2001 г. Как се преминава през две пустини аз не знам.

И дали ние приличаме на библейския народ, или се различаваме от него, защото при цялото неблагообразие на преминаването той все пак е преминал, а ние се връщаме обратно.

novinar.net