Автобусът се движи по панорамен път към курортно градче. Родопите тук са невероятно красиви -- възхищението е всеобщо. Не би се намерил автор, за да опише гледката с най-подходящите възхвални думи!...
"Гледайте! Що за безобразие?!", викна възрастна жена. От градското сметище край пътя луд вятър бе взел найлонови торбички, хартии и какво ли не, което може да "лети" и накичил с тях наоколо дървета, храсти, капинаци...
"Красота!", иронично отбеляза друг пътник.
Тук за екогаврата беше виновен не само вятърът, но и откритото градско сметище.
Именно "човеците" са първовиновниците. Природата в своето цялостно съществуване е сътворила свой точен, безпогрешен начин за развитие и оцеляване.
Ние, хората, сме тези ековредители.
Наскоро станах свидетел в Пазарджик -- една жена, живееща на бул. "Мария Луиза" излезе от двора си и и хвърли сметта в атрактивния канал с вода. А контейнерите бяха на петнадесетина метра. Късно есента, когато спрат водата, от дъното пак ще изнасят боклуци с камиони. Само по-тежките, леките са отплавали към морето...
Тя използва "венецианския" канал, друг ще хвърли торбичката с боклук през прозореца на апартамента си в градинката пред блока, в който живее, трети...
А некролозите, освен че са грозна гледка -- така разлепени къде ли не, са и една тъжна равносметка на начина ни на живот... Зачели ли сте се -- в повечето известия са повече имената на млади хора! И да изключим катастрофите, пак е страшно -- много са жертва на нашето лошото ни отношение към природата, на нашето манипулиране на храните и...
Онколоболните са все повече. И затова не е само причината, че живеем в динамично, изнервено, кризисно време.
Какво ядем?! Съставът на храните какъв е? Наблъскани са със карцогенни съставки -- причинители на рака и други болести има в тях. Е-номер..., Е-номер..., Е-номер... -- затриваме се! Защото мърсим природата, а храните ни са едно противоорганизмо съчинение. Ние сме виновните, че поголовно затривахме домашните животни в прехода към демокрацията и после -- сега -- имитираме меса в каймите, колбасите...?!
С нитрати надуваме и тровим зеленчуците, за да вземем максималната печалба... Ние...
Веднъж по горска пътека срещнах младеж с въздушна пушка. Целеше се в един кълвач. Побоях се да му направя забележка -- бяхме само двамата. Отминах. Обърнах се -- не бе улучил, птицата уплашена отлетя. Тази се спаси, но колко други няма да успеят. Като убиваме птиците и себе си затриваме.
Рушим естествената среда на хората, животните, птиците... Видоизменяме природата и после се чудим защо не ни е комфортно в мръсното -- увеличават се неразрешените сметища и се страхуваме от съчинени храни, в които природните дарове са само едно благопожелание. Плашим се, но пак ги правим и ядем.
Май трябва по-често да се зачитаме в некролозите -- това може да ни стресне, да ни накара да се замислим. И най-вече за нашите деца, за мъничките слънца -- внуците, да помислим.
Всичко в природата си е било подредено, после ние, хората, сме се захванали да пренареждаме. Но как?!
Нека се замислим. И вземем разумното решение. Природата е нашата хранилница, първоизточника на живота ни. Както се отнасяме към нея, така и ще живеем.
Да сме отговорни трябва: този свят да бъде ли екологично чист, или погубващ ни, зависи само и единствено от нас.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!