Опитвам се да напиша нещо любопитно на онези наши читатели, които по различни причини не са минавали по пътищата на Родопите. Планина, за която трудно се намират най-точните епитети и сравнения, а сетивата не се насищат да поглъщат невероятните гледки в безкрайния планински простор. Очарованието, силата и мъдростта на тази планина пленяват още при първия допир и среща с нея. Откритието от тази среща твърде много прилича на любов от пръв поглед. Но не измамна и кратковременна, а силна и страстна. Някъде в далечината на простора и над хоризонта сякаш се дочуват звуците на седемструнната лира на древния родопски певец и музикант Орфей. Неговите химни и мистерии са от преди 30 века. А ние днес сме в реалния свят на тази могъща планина с невероятно трудолюбиви и приветливи хора, които имат късмета да живеят тук, да се трудят и обичат тука... Планината на чудесата. Едно от тях са чешмите. Те са стотици, може би и хиляди - край пътища, селища, горски поляни... Водата не просто бълбука и ромони, а пее и разказва. Всяка чешма си има своя история и лице. Феноменът на родопската чешма тръгва първо от душата на родопчанина, после ръцете я сътворяват и накрая очите я погалват с поглед. Ако си уморен и жаден, отпий глътчица водица и се заслушай в песента на чучурите. Те разказват различни неща - случки от минали времена, простички и трогателни човешки истории..
Строежът на чешми в Родопите от две-три десетилетия се превърна в нов тип религия за бита и душата на местните хора. И чешмите тук са като тях - всяка си има свое лице и украса,своя история, спомени, мъки и тайни, които времето трябва да пренесе във вечността, заради вечността на водата като извор на живота. За да разбереш песента и разказа на чучурите трябва да познаваш характера и живота на местните хора. Край пътища и села на Дъбраш през последните години се строят все нови и нови чешми. „Дар от семейство...", „За спомен от рода..." Дарителите търсят майстори чешмари, за да намерят сгодни места, нови изворчета в корените на вековни дървета, за да сътворят още едно добро. За нуждите на местните люде и пътниците минаващи от тука.
Почитта към водата има далечни корени още от времето на траките, римското присъствие по тези земи. Утвърждаването на мюсулманската религия също допринася за този култ. Чешмите се строят за хаир, за добро. Построяването на чешма освен чест и благодарност носи и опрощаване на сторени грехове, спомен за скъп човек, за събитие в живота и най-често в памет на някого. Преди години чешмите са строени с примитивни и подръчни средства. Като намериш изворчето, търсиш душичката и силата му малко по-дълбоко в земята. Разчистваш калта, загнилата трева, опадалите листа и водата блясва... Усещаш и виждаш, че е жива, че диша и тече. Издяланото на ръка дървено чучурче събира тази божа благодат и то, изворчето, става чешмичка... И запява своята песен... И птиче да зарови човчица в струята, и горско животинче да утоли жажда - голямото добро вече е сторено... Така мислят много от тукашните хора.
Не само при нужда и жажда, а и когато си тръгват от Родопите, гостите отпиват от бистрата и студена водица. С надеждата, че пак ще се върнат в този край, да се видят със стари приятели и нови познати, да чуят забравена родопска легенда. А от хоризонта долитат звуците на кавал и родопски каба-гайди. В една от тукашните песни се пее „Дето солзи капали / тамо ще песен да никне / тамо ще извор да има". Много са изплаканите сълзи в тази древна земя. Бурята на времената разделни е минала като вихрушка през душите на хората. И заедно с потоците на болката, над родопския хоризонт се издига песента - като изповед, като утеха и надежда. А по безкрайните бели родопски пътища стотици, хиляди чешми редят друга песен - за мъдростта, великолепието и величито на българската земя - от Никополис ад Нестум до Перперикон, от Асеновата крепост до Персенк.
Чешмите със жива вода... Чешмите на Родопите. С няколко глътки утоляваме жаждата , а последната взимаме във шепа за спомен и заричане, че отново ще се върнем...
