- Това е много интересно. Историята за Монк, за Кромуел съм я изучавал в английския колеж с голям интерес. Казвате Монк - като човек, който е ударил едно рамо и помогнал на Чарлз II, или който го е предал?
- Монк е направил и двете - помогнал е да се върне монархията, сложил е Чарлз на трона и го е предал. Можете да ми отговорите и в единия смисъл, и в другия. Пък ако хората и в България си съвпадат...
- Става опасно.
- Така е. Чакам вашия отговор.
- Възпитан съм да съм отговорен, но независим. И да проявявам дискретност и уважение към всекиго. Да си цар в изгнание, да изпаднеш в икономическо затруднение, да те атакуват или оплюват още от дете е доста неприятно. И аз затова съм разчитал на себе си. Преди всичко. Не бих могъл да посоча нито един Монк - нито за добро, нито за лошо. Защото няма такава личност.
- Може да е събирателен образ. Може да не е един човек.
- Тогава може би добрите чувства на толкова хора, които са разбрали, че по най-скромен и тих начин не съм отстъпил от идеалите си за една просперираща България.
- А предателството?
- Никой около мен не е имал тази отрицателна функция или роля на Монк като предател. Иначе днешният потомък на Монк го познавам. Те носят титлата херцог на Албеморл. Има Албеморли и до ден днешен.
- И как стана така, че в НДСВ се оказаха потомци на хора, свързани с тайната власт, деца и внуци на старата номенклатура, на партийната аристокрация?
- Какво имате предвид под тайна власт?
- Политическата полиция примерно.
- Щях да се радвам, ако този феномен се отнасяше изключително за НДСВ. С това не се оправдавам! Напълно чистосърдечно ви отговарям. Щеше да бъде облекчение за мен, ако това беше само в партията НДСВ. Но не може да се прескочат две поколения.
- Нямате ли чувството, че сте заложник на лични икономически и политически интереси, че ви употребяват за своите интереси, че злоупотребяват с вас, че вие сте параван, зад който се крият други неща, стремежи и хора?
- В колко политически биографии, портрети, дори статии се твърди именно това за хора, които са по-нагоре в йерархията на властта - че ги контролира един, че им влияе друг, че има тайни съветници, врачки, икономически интереси, не знам още какво. В моя случай аз съм независим икономически, слава богу, и подобни намеци нямат основание. Мисля, че съм доказал морала и етиката си.
- Убеден сте, че никой не злоупотребява с вас?
- Не! Може да злоупотребява зад гърба ми. Бихме живели в един перфектен свят, ако някой не се опита да злоупотреби тук-таме в най-невинното. Да каже например "ние сме приятели със Симеон", а аз дори не го познавам.
- Не говоря за това. Има хора, които преследват свои икономически интереси.
- Срещу това се борим, знаете ли, срещу цялата корупция.
- Има хора под вашето крило.
- Под моето крило? Носът ми е доста дълъг и съм общувал с толкова хора от какви ли не народности, което ме е научило да наблюдавам и да се пазя от такива, за които се вижда веднага, че търсят нещо, че искат нещо.
- А-ха, вашият нос е дълъг и надушва всичко.
- Всичко е крайно да се каже. Знаете ли, аз съм много критичен към себе си. Но все пак ще кажа - живял съм цял живот на известно ниво и съм виждал всякакви хора от властта и какво става около тях. Виждал съм как неопитни политици, на които им се услажда властта, лесно могат да бъдат подведени. Въпросът е да се ограничават подобни явления и ако може да бъдат предотвратявани. Но всичко трябва да се провери.
- Твърдите, че никой не ви влияе, когато взимате своите решения. Вие ги взимате.
- Съветвам се винаги, защото това е и в характера ми - да изслушвам добри идеи, защото кой съм аз да преценя сам, нямам някаква директна връзка с Господа. Но някой, който да ми повлияе в лошия смисъл, да ми подшушва всеки ден "Да направиш така и така" и аз да се доверявам на подобна личност - изпитвам ужас от тъкмо такава роля. Поради този синдром на независимост. Идеята, че някой започва да си мисли, че директно ме командва, това ме отблъсква. Ако пък чуя, че някой си я приписва тази роля - тогава за мен човекът е свършен с всичките ми почитания и уважения.
- Значи зад завесата го няма онзи Полоний, дето Хамлет го пронизва с възгласа "Плъх! Плъх!".
- Може би приемам нещата с желанието да гледам добрата им страна. Съсредоточен съм върху това, което трябва да се направи, как да го постигна, а не върху тълкуване на мрачни функции или идеи. Ако науча нещо лошо за някого, ще си го запазя тука вътре, в компютъра, но няма да го повторя. А ако чуя нещо добро за някого, ще намеря начин този човек да го научи. Звучи може би наивно, но това е един modus vivendi, който ми е помогнал много.
- Как виждате бъдещето на НДСВ след края на мандата?
- Ами втори мандат.
- На НДСВ?!
- Към това се стремим. Защо да не е на НДСВ?! Мисля, че всички политически движения и партии работят за това.
- Кои са естествените съюзници на НДСВ? Къде се намират те - вляво или вдясно?
- Смятам, че политически вече сме осъзнали, че двуполюсният модел едва ли е идеалният да изведем страната от проблемите, в които се намира. Затова навсякъде, където има рационално мислене, истински намерения да се работи за страната - там е естественият ни съюзник. Не ви говори политикът, говори човекът.
- А как виждате вашето собствено политическо бъдеще? Свършва мандатът, напускате този кабинет, взимате си талисманите и какво става после с вас?
- Тогава ще знам. Сега не мога да кажа. Сега съм прекалено зает и трябва да има известен ред от обстоятелства, параметри. Аз съм прагматик, не съм догматик.
- Обществото не знае кой е субектът на управлението. А този въпрос е генерален.
- Самото общество, народът - той е суверенът. Правителствата, личностите, партиите - те са зависими или на разположение на гласоподавателите, на народа. И което е наистина субект, което си е постоянно, е народът. Другото се мени.
- Но аз искам да знам - вие ли сте субектът на управлението, НДСВ, Доган, друг, кой друг, сенчестият бизнес, който е близо до вас?
- Има сенчест бизнес, който е близо до мен?!
- Това е, което се вижда!
- Ами тогава да купя очила на хората, да виждат по-добре. Не бих искал да влизам в разговор за такива намеци. Това е извън оптиката ми, извън разбиранията ми. А ние нали се борим сенчестият бизнес да дойде на страната на закона, да плаща повече данъци.
- Тръгнахте по сянката. Да излезем на светлото. Кой е субектът? Кой управлява държавата?
- Като се управлява, ако човек не е абсолютен и тотален диктатор, той е с всички, съчетават се най-различни елементи. То е като един оркестър. Това е да се управлява. Не е да се бие в гърдите - аз съм! Или само НДСВ, или само коалиционните партньори. Радвам се, че ми задавате този въпрос, защото се правят неблагонамерени намеци.
- Казахте че сте гръмоотвод. Няма ли опасност да ви погуби някоя мълния?
- Хора сме. Природата е по-силна. Човекът е природно явление.
- Говорим за политическата природа.
- Да, никой не е на завет или с гарантирано убежище.
- Кажете сега защо сменяте министри?
- Това не е самоцел, нито заради половината мандат. Просто ситуацията еволюира. За две години има неща, които сме постигнали, независимо че не се вижда или не се признава. Има моменти, в които трябва да се оптимизира динамиката на управлението. Но с пълната заслуга на всеки един и същевременно с надеждите, ако има някой нов, да продължи това общо желание да се справим с проблемите.
- Приказката за стълбата не е много подходяща за вас...
- Коя стълба?
- На Смирненски.
- А! Разбира се!
- Тя не е много подходяща за вас, понеже вие сте принц по рождение...
- Човек съм! Човек съм преди всичко!
- Но все пак - дяволът поискал ли ви е нещо? И какво е то?
- Не бих могъл да отговоря нито на едното, нито на другото, тъй като още не ми се е появил, за да ми поиска нещо, и мисля, че трябва да се придържаме към твърдата действителност и по този начин да отговорим на въпросите, които си задават хората.
- Но ако ви поиска нещо, ще му го дадете ли? Има ли нещо, което бихте му дал?
- Аз мисля, че като гледаме образно дявола, на когото му се приписват много сила и лукавост, това може би било фатално - ако си подадеш пръста, ще ти грабне ръката. Значи по-хубаво човек да се пази от него или да избягва контакта с него, или да се опита да се съобрази други сили.
- Кои са другите сили?
- Положителните, да кажем. Такава ми е философията. Иначе щях да бъда един стар огорчен човек. А не съм.
Част I, в която Симеон обяснява, че не е спасителната сламка за удавника
Част II, в която Симеон обяснява, че принадлежността към Кобургите е само принадена стойност
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!