Нима трябва да се извиним на българските медици, че либийските деца станаха опитни мишки? Нима трябваше да им подарим цветя и да им кажем: "Прощаваме ви"?
Ако разглеждаме западната дипломация по този въпрос и многото сълзи, които западната информационна машина лее, това прилича на черен хумор и остава само да задам следния въпрос: дали либийските деца са инжектирали българските медици с вируса на СПИН?
400 деца умират. Някои от тях мечтаеха да бъдат учители, други - лекари или съдии, но никой не знаеше, че ще умре. Те не са англичани, германци, американци, белгийци и дори не са албанци.
Затова палачът става жертва, а инжектираните със СПИН деца - палачи. Може би те не трябваше да бъдат араби и мюсюлмани, за да могат сърцата, кръвта и умовете им да бъдат като на европейците.
Трябваше да бъдат от Третия свят, за да ги използват като опитни животни - котки, мишки, жаби.
Да, имаме право да се ядосваме, да избухнем и да си изпуснем нервите, защото това, което се случва, не е справедливо и е трагедия.
Ние казваме "добре дошла" на Европа, когато тя не гледа на света с едно око, не мери с една везна и работи за общия интерес.
Когато създава справедливи и логични връзки с нас. Не ни остава нищо, освен да уважаваме себе си.
