Ю гоизточна Европа е един от последните пазари с големи възможности за растеж, заяви Ян ван дер Орд от консултантската компания A.T. Kearney. Това е перфектна възможност "Да станеш голям", от която българските компании правят опити да се възползват най-вече в посока на Румъния и Сърбия.
Синхронно с това растат и в България. Дискусията за балканската и местната експанзия на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал", представи четири от историите на задграничния успех и някои от основните проблеми пред бизнеса.
Четири балкански истории
Стратегията на "Техномаркет", българската компания за бяла и черна техника например, е да влезе в топ пет на европейските търговци на електроника, съобщи изпълнителният директор на "Техномаркет" Николай Китов. Той обясни, че бизнесът им се е развил благодарение на относително ниските мита и по-свободния достъп до банкови кредити и лизинг в България.
А после са потърсили икономия от мащаба, навлизайки в Румъния и Сърбия. Сега компанията е лидер на българския пазар в сектора си с продажби от 300 млн. евро за 2006 г. След като купи Domo Retail - вторият по продажби търговец на електроника в Румъния, тя очаква да достигне продажби на същата стойност и там през 2008 г.
Според Китов основното предимство на българските компании е, че разходите им са по-ниски от тези в страните, на които навлизат. Съседните държави превъзхождат България по отношение на инфраструктурата, пазара и прозрачността на приватизацията, добави той.
Бизнес средата в Румъния е далеч по-добра, отколкото в България, каза индиректно Иван Соколов, изпълнителен директор на "Оргахим" - Русе. Мажоритарният собственик на българското предприятие притежава и румънското "Поликолор", което е със сходна дейност.
Според Иван Соколов държавният апарат в северната ни съседка е компетентен и се грижи както за интереса на държавата, така и за този на бизнеса. При стартирането на проект на зелено румънските чиновници се опитват да помогнат още в началото, за да предотвратят инвеститорски грешки и да сведат до минимум последващият контрол.
Друго предимство е и по-добре работещата съдебна система, която увеличава шансовете за събиране на дължими суми от неизрядни платци. Проблем в размяната на работна ръка между двете страни е по-високият стандарт на живот в северната ни съседка.
"Но дори ако работодателят реши да плати 10 пъти повече на румънски работник, усложненото българско законодателство няма да му позволи да го направи", добави изпълнителният директор на "Оргахим". Румънският пазар е привлекателен за българските компании заради обема си и заради факта, че там абсолютно съпоставими продукти са с 30-50% и дори двойно по-скъпи в сравнение с България, коментира Иван Соколов.
Търговската верига "Пикадили" пък заяви амбиции да стане лидер в търговията на дребно в България до четири години. Това стана, след като мажоритарният пакет на дружеството беше купен от сръбския холдинг "Делта М".
Холдингът е част от бизнес империята на най-богатия човек в Сърбия Мирослав Мишкович. Свързването със стратегическия партньор от Сърбия дава възможност за експанзия на "нашия местен пазар", каза изпълнителният директор на "Пикадили" Стефан Косев. Под "местен пазар" той вече разбира Балканския полуостров.
Драган Филипович, управляващ директор на "Делта Макси", обясни, че сделката с "Пикадили" дава възможност за растеж на нови пазари и за българските фирми производителки, които произвеждат под собствените марки за "Пикадили". За тази година се очаква оборотът на "Делта М" да достигне 1 млрд. евро.
Развитието на "Белла България" на българския пазар в последните години отваря възможности за реализация на други пазари, заяви изпълнителната директорка на холдинга Елза Маркова. Компанията изнася масирано свои продукти в Румъния. Според Елза Маркова проблемите на холдинга не са по-различни от тези на останалите компании в страната - разрешителни, срокове, борба с институциите.
Местните проблеми
Българските фирми растат и на местно ниво едновремено с търсенето на ниши на съседните пазари. Развитието им в страната обаче среща два ключови проблема - ниската производителност и недостигът на квалифицирани кадри.
Пряко за проблема заговори Николай Беров, който беше изпълнителен директор на белгийската високотехнологична компания "ЕПИК електроник асембли" до 2007 г. "Липсват обучени специалисти, които да преструктурират производствата така, че да увеличат ефективността", смята той.
А липсата на добре образовани специалисти носи след себе си и ниска производителност. Макар да има и изключения.
"Условията за подобряване на производителността в България не са по-различни от тези в други части на света. В ЕПИК успяхме да постигнем производителност от над 60 хил. евро годишно на човек", отчете Беров. И думите му са далеч от хвалба, защото средната производителност на българина за 2006 г. е под 7000 евро.
Печелившата стратегия за ЕПИК е, че към евтината работна ръка се прибавят висока добавена стойност и добър избор на продукт, който да произвеждаш. Още повече че България е с добро географско разположение и шансовете за износ към Европа са големи.
"Тук може да се развие високотехнологично производство, конкурентно на световното. И доказателство за това е ЕПИК, който стартира с персонал от 200 души през 1997 г., а сега дава работа на над 2500 души", смята Беров.
За част от бизнеса обаче кадрите все още не са спирачка. Пример за това е "IBM България". Изпълнителният директор на компанията Георги Ранделов избра деня на конференцията, за да обяви официално откриването в София на втория по големина в Европа център за глобални услуги.
"Той ще помага на нашите клиенти от Северна и Южна Америка, Европа и Азия с информационни и технологични решения", допълни Ранделов. Според него, за да остане България атрактивна дестинация за чуждия капитал, й трябват инвестиции в образование и наука и поддържане на малкия и средния бизнес като гръбнак на икономиката. Иновациите пък са начин за постигане на бърз и стабилен ръст в ерата на глобализация.
"Добрият малък обикновено става голям", са наблюденията на Огнян Донев, изпълнителен директор на "Софарма", който се съгласява, че иновациите са в основата на успеха.
За да станеш по-голям, са нужни дългосрочни промени и инвестиции в иновации и технологии, каза и Ян ван дер Орд. Според него проблемът на местните фирми е , че се ограничават с краткосрочни стратегии, вместо да мислят за 5-10 години напред.
Повечето компании на Балканите увеличават приходите си, но трябва да помислят и за растежа на печалбата, препоръча експертът от A.T. Kearney. Той подчерта, че процесите на консолидацията в корпоративния свят са необратими и няма да подминат и региона.
Изследванията на A.T. Kearney показват, че влиянието на политиците върху фирмите в региона е относително малко. Какво обаче смята да направи равителството, за да има компании шампиони.
