С амо допреди месец примерът на Естония изглеждаше като панацея за постигането на бързо икономическо развитие. Когато се оказа, че страната отбелязва почти нулев икономически растеж за първото тримесечие на 2008 г., опасенията на анализаторите за "твърдо приземяване" на останалите динамично развиващи се държави от Централна и Източна Европа се засилиха.
Учудващо за мнозина обаче България продължава да изглежда като спокоен остров в средата на финансовата буря, която разтърсва САЩ и Европа. Икономиката отбелязва прираст от 7% през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2007 г. (по данни на НСИ), което е третият най-висок ръст в ЕС за разглеждания период, след Словакия (8.7%) и Румъния (8.2%).
Добрият резултат е инерция от факторите, които движат ръста на БВП през последните няколко години, но е напълно възможно скоро българската икономика да се забави. А причината ще бъде не толкова в ефектите от отшумяващата финансова криза, а по-скоро от очертаващата се в европейски мащаб битка с инфлацията.
Това обикновено става чрез покачване на лихвите, а оскъпяването на кредитирането затяга икономиката.
След като паниката, породена от кризата на ипотечния пазар в САЩ, премина, международните финансови институции насочиха вниманието си към високите равнища на инфлация.
Това пролича в изказванията от последните седмици на председателя на Федералния резерв - Бен Бернанке, и на Европейската централна банка (ЕЦБ) - Жан-Клод Трише. Почти сигурно е, че ЕЦБ ще повиши лихвите с 0.25 пункта от юли, което ще се отрази директно и в България заради липсата на собствена монетарна политика.
Политиката ориентирана към растеж работи
Или поне засега. Българската икономика нараства устойчиво с над 6% от 2004 г. насам. Факторите, на които се дължи прирастът, обобщава Стефан Иванов, управляващ директор на Citibank за България: "Отрицателните реални лихви (т.е. разликата между междубанковия лихвен процент и инфлацията), ниската себестойност на труда, ниските цени на електроенергията и природния газ, които са основни суровини за индустрията, ниските преки данъци (подоходен, корпоративен, върху дивидентите и нулевия данък капиталова печалба)."
Това стимулира инвестиционната активност и води до голям приток на чужди капитали в икономиката, които достигат общо 19.8 млрд. евро от 2003 г. насам (източник: БНБ).
Данните за икономиката през първото тримесечие на годината изглеждат оптимистично. От страна на разходите продължават да растат инвестициите в основен капитал, като достигат 30.4% от БВП, при 28.3% година по-рано.
Износът на стоки и услуги нараства с 9.2%, а вносът - с 5.8% за първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2007 г. "Интересно е да се отбележи, че инвестициите и износът растат по-бързо от БВП като цяло, а потреблението расте по-бавно от БВП. С други думи, през това тримесечие инвестициите и износът дърпат икономиката напред", казва Слави Славов, асистент по икономика в Pomona College, САЩ.
Нарастването на индивидуалното потребление с 5.7% е донякъде изненадващо, особено на фона на спадналия ръст на потреблението през третото тримесечие, спрямо второто на 2007 г., е мнението на Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.
"Положително е, че домакинствата не ограничават разходите си въпреки инфлацията и негативните им очаквания от началото на годината", коментира той.
От една страна, това се дължи на нарасналата заетост - с 2.9 пункта за периода. От друга, домакинските бюджети бяха подкрепени от предоговарянето на работните заплати в края на 2007 г. и позитивните ефекти от плоския данък върху доходите на някои групи от населението.
Ръстът на възнагражденията според официалните данни е 24% за първото тримесечие на 2008 г. спрямо същия период на 2007 г. и изпреварва инфлацията, която е близо 15% на годишна база.
"Вътрешното потребление не се свива и Балтийският сценарий не се изпълнява в останалите държави от Централна и Източна Европа", допълва Павлов.
От страна на производството най-значителен ръст има секторът на финансовите услуги, операциите с недвижимо имущество и бизнес услугите, чийто дял в брутната добавена стойност (БДС) за първото тримесечие на 2008 г. нараства до 27.2% от 23.7% за същия период на предходната година. Ръст от един процентен пункт отбелязва и делът на строителството в БДС.
Очакванията на анализаторите за ръста на икономиката през следващите две тримесечия остават по-скоро благоприятни. Добри новини се очакват от аграрния сектор, където реколтата ще надмине значително миналогодишната.
Ръстът в заетостта и доходите ще поддържа вътрешното търсене стабилно. Икономистите обаче не са единодушни какво следва оттук нататък.
Известно забавяне изглежда реално
Благоприятното влияние на износа ще намалее през следващите месеци заради повишаващите се цени на вносните суровини, смятат експерти.
"Нашите прогнози са за охлаждане притока на чуждестранни инвестиции, както и на пазара на недвижими имоти. Въпросът е в каква времева рамка ще се реализира това - вероятно през последното тримесечие", казва Кристофор Павлов.
Известно забавяне на преките чужди инвестиции е факт, поне ако се разчита на данните за първите четири месеца на 2008 г. - 1.23 млрд. евро спрямо 1.44 млрд. евро година по-рано, или спад от 14.5%, по данни на БНБ.
Според Павлов обаче заплаха номер едно пред икономическата стабилност е инфлацията. Ако тя остане висока и домакинствата започнат да харчат по-малко, това ще доведе до по-ниски стойности на БВП, опасява се той.
Освен вътрешните фактори обаче България се влияе и от случващото се в ЕС. По-слаб ръст в еврозоната означава и известно забавяне тук. "Най-важният фактор за растящия износ на десетте нови страни членки (ЕС-10) е търсенето от еврозоната, което формира 65% от техния експорт", отбелязват анализатори от Световната банка в своя редовен икономически доклад за ЕС-10.
Изчисленията показват, че за всеки процентен пункт, с който се забавя еврозоната, икономиките на десетте нови членки се забавят с 0.5 пункта, се казва още в доклада.
Фокусирането на ЕЦБ отново върху основната й задача - задържане на инфлацията близо до и под 2% (при 3.6% към май 2008 г.) и свързаното с това повишаване на лихвите в еврозоната, освен че ще оскъпи допълнително кредитирането, логично ще забави ръста на самата еврозона.
България членува в обединение от държави, които се стремят да следват антиинфлационна политика, и няма как вечно да поддържа висок растеж. Известно забавяне на икономиката обаче няма да е непременно лошо. Дори то да се случи, страната ще остане една от най-бързо развиващите се в Европа.
