Най-младите представители от Зелените категорични се обявиха срещу увеличаване на социалните вноски. Пенсионерите в Германия не представляват хомогенна социални група и затова е трудно да се определи точната сума, на която възлиза средната пенсия. Според социалното министерство в Германия пенсионирани съпрузи имат средни месечни доходи от 1200 и 1500 евро на месец. Много специалисти смятат, че сегашното поколение пенсионери е с най-висок стандарт на живот в историята на Германия.
Очаква се обаче, че до 2020 г. пенсиите ще покриват едва 82 % от нуждите на пенсионерите. Затова и социалните експерти препоръчват като най-добро решение, създаването и използването на частни пенсионни фондове, които да допълват общественото осигуряване. Това обаче се приема доста трудно от страна на бъдещите пенсионери.
Очаква се през това лято френското правителство да предприеме сериозни реформи в социалното осигуряване. Вече повече от 20 години пенсионирането на 60 години е право на всеки французин, но и тук се наблюдава дълбока криза, тъй като броят на пенсионерите непрестанно нараства, както и продължителността на живота. Камарата на работодателите във Франция (MEDEF) предлага да бъде вдигната пенсионната възраст. Дори и днес много служители от частния сектор не успяват да съберат необходимите 40 години трудов стаж за получаване на пълна пенсия.
Сред основните причини за това явление е увеличаващото се във времето образование на младите хора, както и честите прекъсвания на трудовия стаж именно заради подобряване на квалификацията. От друга страна, много са французите, които престават да работят след навършването на 55 г. и преди 60 г., независимо дали става дума за доброволно или принудително прекратяване. Наскоро проведено проучване показва, че повече от половината от служителите в частния и обществения сектор са против увеличаването на социалните вноски във времето над 40 г.
Преди две години в Швеция бе въведена система за пенсионни фондове, които да допълват общественото осигуряване. Нововъдението представлява фонд, който се създава наравно от работодателя и служителя през годините на трудов стаж. Служителят трябва да задължително да внася 2,5% по избор в акции или частни и обществени фондове в зависимост от това, кое е по-изгодно в момента.
Проблемът обаче се крие в капризите на борсата, която особено в момента е доста непредвидима. В акции се инвестира само малка част от капитала, докато останалата част се индексира в зависимост от цената на живота. Другото нововъдение е, че пенсията се базира на целия трудов стаж (40 г.), като се включват отпуските по болест, по майчинство, годините на обучение или на безработица. Всеки, който иска, може да се пенсионира на 61-годишна възраст или да работи до 70 г.
Основното в промените след 2000 г. в Швеция е, че правителството намалява разходите си, докато отговорността за финансиране на пенсията се пада вече на самите данъкоплатци.
С приемане на Кодекса за задължителното обществено осигуряване България стана третата от бившите социалистически страни след Полша и Унгария, въвела т.нар. тристълбова пенсионна система. На практика идеята на новата пенсионна система е хората да получават едновременно държавна пенсия на основата на задължителните осигурителни вноски във фонд "Пенсии" и допълнителни пенсии от втори и трети стълб.
Вторият стълб се формира от допълнително пенсионно осигуряване в професионален фонд и допълнително осигуряване в универсален пенсионен фонд, което е задължително за всички родени след 31 декември 1959 г. Накрая още едно допълнително, този път доброволно пенсионно осигуряване, е въпрос на лична инициатива и възможности.
През 2002 г. един пенсионер е получил средно 101,47 лв. 266 686 пенсионери получават повече от една пенсия. Но втората обикновено е социална пенсия за инвалидност. Големият проблем е, че засега осигуряването на пенсиите не изглежда така, както е замислено. За да проработи системата трябва да има натрупване, а не както е в момента събиране и преразпределение на пари. Осигуровките, независимо от размера им, не се натрупват. Не се формира фондът, от който след време ще бъдат изплащани пенсиите. Вместо това осигуровките се разпределят директно за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери.
Общият резултат води до това, че не се решава въпроса нито на днешните, нито на бъдещите пенсионери. Държавата облага все повече работещите у нас, те стават все по- демотивирани и все повече започват да се крият в сянката на сивата икономика или предпочитат да емигрират. А броят на пенсионерите със всеки изминал месец се увеличава.
Положителното в новата пенсионна система е влязлото в сила от 1 януари 2000 г. отпадане на ограничението при изчисляване на пенсиите. Пенсиите вече се изчисляват на избран от пенсионерите осигурителен доход и то такъв, който е най-благоприятен за тях. На пенсиониралите се преди 1 януари 2000 г. се вземаха само 3-те години по избор от последните 15 години от трудовия стаж. Това ограничение беше атакувано пред ВАС от пловдивчанина Констатин Дуфев. В резултат на неговата жалба съдът реши, че ограничението е незаконно.
