'Ди Цайт': Прусия на Балканите, или Как българите се мъчат да влязат в ЕС през 2007 г.

"Прусия на Балканите, или Как българите се мъчат да влязат в ЕС през 2007 г." - под това заглавие Йоханес Фосфингел от авторитетния германски седмичник "Ди Цайт" описва обществено-политическия климат у нас в навечерието на изборите, съобщава Българската редакция на "Дойче веле", като представя публикацията: 

"Преди осем години България минаваше за безнадежден случай сред източноевропейските страни: проядена от корупция, неподдаваща се на промени и пълна с бандите на енергични бивши ченгета. Извършените след това реформи дариха страната с покана за членство в ЕС от 1 януари 2007 г.

Вярно е, че България ще си остане може би най-бедната сред страните членки на общността, но на макроикономическо равнище тя се откроява с постоянен стопански растеж от около 5% годишно и безработица, сведена до 13%.

Демократичната смяна на властта вече е отиграна, а свободата на печата може да бъде застрашена най-много от автоцензура. Малкото българско чудо показва какъв напредък може да бъде постигнат от национален елит и население, обединени в стремежа си към Европа.

Около 80% от българите се обявяват според допитванията за членство в ЕС. България е пример за това, че евроинтеграцията не създава проблеми, а ги решава, подчертава бившият посланик в Брюксел Антоанета Приматарова.

Тя самата е била свидетелка на дисциплиниращото въздействие на ЕС върху постсоциалистическия политически хаос. Общността дала тласък за промяна в манталитета и за узряването на демократичните институции в България, истински пример за успешна интеграция, заявява Приматарова.

България, която бе наричана навремето "16-ата съветска република", само за няколко години се измъкна от руската сфера на влияние. Само че актуалната криза в ЕС би могла да блокира влизането в общността. Тя хвърля сянка и върху предстоящите в събота парламентарни избори, на които премиерът Симеон Сакскобургготски е застрашен от поражение.

Преди четири години Симеон, синът на бившия български цар Борис, бе избран за министър-председател от един народ, който виждаше в него едва ли не месията. Той зае политическия център, разчупи закостенялата българска политика на два лагера - социалистите, произлезли от някогашните комунисти, и буржоазните партии - и отвори пътя към Европа.

Само че избирателите така и не могат явно да му простят нереалистичното обещание, че само за 800 дни положението щяло да се оправи. От недоволството се възползват опозиционните социалисти, чиято политика поне засега следва вълната на популярност на ЕС.

Евентуално отлагане на членството в ЕС, както предвижда една от клаузите на присъединителния договор, би било психологически удар за България. Затова в навечерието на изборите социалистите се отказаха от искането си за ревизиране на споразумението за закриване на АЕЦ "Козлодуй".

Те явно не искат да застрашат приема на страната. Населението би могло да изгуби вярата в едно по-добро бъдеще.

Безпътицата през 90-те години прогони вече от родината им повече от 700 000 българи, близо 1/10 от цялото население. Членството в ЕС обаче открива перспектива за онези, които са останали в България.

Някои западни политици смятат явно, че могат да се оградят със златна, вместо с желязна завеса, казва Приматарова и допълва: "Но колкото по-плътно са затворени границите, толкова по-голям ще става натискът". Освен това Европа не била само един голям пазар, напомня тя.

Мнозина на Запад явно са забравили, че съюзът на европейските държави бе създаден като проект за укрепване на мира и сигурността. Влизането на България ще допринесе за стабилизирането на Балканите и отново ще укрепи първоначалното предназначение на ЕС", заключава "Ди Цайт".