П овечето пенсионери в българското село Горно Осеново, които си лягат със залеза на слънцето и се будят по изгрев, никога не са чували за въглероден двуокис. Те даже нямат електричество, се казва в репортаж на Ройтерс.
Новият план на Брюксел да накара енергийните компании да плащат за емисиите на въглероден двуокис от 2013 г. обаче заплашва да вдигне цените до нива, при които прокарването на електричество до подобни селища ще стане невъзможно.
Високо по склоновете на Рила планина, Горно Осеново е едно от малкото на брой селища в балканската страна, които никога не са били електрифицирани.
Официалните данни отричат наличието на такива места, съобщава кореспондентката на Ройтерс, която видяла готварска печка от ХІХ век все още е в употреба.
Как бих могла да си плащам сметките за вода и ток с пенсията от 100 лева, пита 83-годишната Илинка Янева от селото.
Цените на електричеството в България, която е най-бедната страна в ЕС, и в други бивши комунистически страни от Източна Европа, са били субсидирани и държани изкуствено ниски в продължение на десетилетия.
По-голямата част от електроенергията в страните от Източна Европа се произвежда от ТЕЦ-ове, които работят с въглища, а те на свой ред отделят голямо количество въглероден двуокис, припомня агенцията.
Благодарение на ръста на цените на петрола и природния газ боклукът в Германия пък се превърна в търсен и дефицитен енергоносител. Като гъби никнат комплекси, които произвеждат електричество и топлинна енергия за сметка на изгорения боклук, коментира "Дойче Веле".
По данни на браншовите организации във ФРГ се планира да бъдат създадени около 100 нови съоръжения. В пещите отива всичко, което остава след отделянето на хартията, стъклото и другите отпадъци, които могат да бъдат използвани повторно.
По данни на федералното министерство на екологията, в момента действат 68 подобни комплекса с капацитет 18 млн. тона, като в Германия годишно се събират около 14 млн. тона.
Преломът в тази област настъпва през 2005 г., след като в Германия бе издадена забрана да се складира обикновеният боклук на сметищата. За да се осигури дееспособността на новите преработващи комплекси, в Германия се лобира за "либерализация на пазара на боклуци".
Отпадъкът трябва да бъде разглеждан като обикновена стока, твърди Карстен Хинтцман, представител на едно от браншовите обединения. В момента се изисква разрешение за всеки конкретен случай на внос на боклук.
Този проблем пролича особено остро по време на кризата с боклука в Неапол. Няколко месеца бяха необходими, за да се получи разрешение за вноса на 160 хил. тона италиански отапдъци в Германия.
Както показва официалната статистика обаче, бюрократическите пречки не са непреодолимо препятствие пред "боклукчийския" бизнес. По данни на федералното ведомство за опазване на околната среда през 2007 г. от страната са били изнесени 1,8 млн. тона боклуци, предимно за западните съседи, докато вносът е бил 6 млн. тона.
Експлоатирането на комплекси, произвеждащи електричество за сметка на изгарянето на отпадъци, е изгодно и по още една причина. За разлика от обикновените електростанции и промишлени предприятия, собствениците на тези мощности няма нужда да купуват сертификати за вредни емисии.
Все пак при изгарянето на боклука се отделят вредни емисии в атмосферата, но се прави икономия от скъпия петрол, газ или въглища, които най-често са използвани в електроенергетиката.
В италианските паркове пък отсега нататък ще има само пейки, маси и кофи за боклук от рециклирана пластмаса. Споразумение в тази сфера беше подписано между Националния консорциум за събиране на отпадъци и Федерацията на парковете, съобщава "Пронтософия".
Специалната колекция пейки, маси, столове, контейнери и кофи за отпадъци за парковете ще се нарича Linea Parchi. Тя ще предлага широка гама продукти от рециклирана пластмаса, произведена от разделното събиране на отпадъци. Всички ще носят надпис "Пластмаса втори живот".
