Живков разбрал в ГДР, че идва краят

М есеци преди 10 ноември Тодор Живков си е давал сметка, че идва краят на режима му и са необходими промени на системата, твърди бившият кмет на София и последен български посланик в Германската демократична република (ГДР) Петър Междуречки в интервю пред кореспондента на Би Би Си в столицата ни Веселин Паунов.

- Как падането на Берлинската стена на 9 ноември повлия върху обстановката в България?
- На 10 октомври 1989 г. ГДР честваше 40-годишнината от своето основаване и в Берлин бяха поканили ръководителите на всички социалистически страни начело с Горбачов.

Протече външно блестящо, както немец може да организира едно тържество.

Но масите, които преминаваха по време на празничната манифестация пред централната трибуна, не викаха "Хонекер" и "ГДР", а скандираха само името на Горбачов.

За тях Горбачов беше едва ли не един месия, който можеше с политиката си да внесе сериозни изменения и в ГДР.

Още тогава обаче беше ясно, че като държава ГДР се приближава към своя край.

На 10 октомври присъствах на гала-вечерята, дадена от ръководството на ГДР.

Имах близки контакти с един член на Политбюро на ГЕСП (Германската единна социалистическа партия, управляваща в ГДР тогава), който ми каза цялата истина.

Той ми каза: "Петре, това е краят на ГДР. Ясно и категорично, Москва и по-точно Горбачов, няма никакво намерение да запазва ГДР в каквато и да е форма. Очевидно има договореност."

Горбачов им подсказал, че трябва да бъде сменен Хонекер, който бил сериозна пречка за демократизацията на ГДР.

- Имахте ли възможност да информирате ръководството за това развитие?
- Още на вечерята информирах на ухо Тодор Живков за това и той ми каза: "Стягай се багажа и тръгвай с мен, за да ми разкажеш подробностите". Така и стана.

Заминах за София и го информирах за очакваните промени в ГДР и за смяната в политическото ръководство, на което Живков отговори: "Това ни е краят".

Буквално, ясно и категорично ми каза: "Това ни е краят", т.е. Тодор Живков беше подготвен за нашия Десети ноември, защото той много добре разбра, че подобно на ГДР ние оставаме без тази основна база на нашето развитие (СССР) и съществуване въобще, че подобно на Хонекер, той няма да получи подкрепата на Горбачов, а като не получи подкрепата на Горбачов, ние увисвахме по същия начин по отношение на нашите енергийни източници, на пазар и т.н.

Той ясно и категорично разбра тогава и на мен ми каза в прав текст (разговорът беше на четири очи):
"Петре, това ни е краят и всякаква съпротива на това развитие може да донесе нещастие на нашите страни. Очевидно това, както самите ние признаваме, е обективно развитие на историята и ние не можем да направим нищо. Трябва да търсим начин за безкръвно преминаване в една друга система на икономика и на обществени отношения."

Т.е., това, което Живков видя и чу за развитието в ГДР, подейства върху него.

Предполагам, това не е било единственото, сигурно е имало и други факти, но окончателно му е помогнало да вземе решението, че това, което е било досега, няма да го бъде и че той самият трябва да си отиде.