Обичам тази планета - аз съм част от нея и аз рисувам нейното лице.
Обичам всяка нейна извивка, всяка гънка, всеки трепет. Моят път чертае нови бразди върху нея.
Извирам дълбоко от недрата й, спускам се нетърпеливо по планински склонове, пръскайки искрящи капчици върху пресрещащите ме скали; танцувам в дълбоки вирове и пропадам с грохот в шеметни водопади. Успокоявам се в равнините, мързелувам в блата и езера, разстилам се в делтите, за да се разгърна в море и океан.
Само за няколко милиона века преобразих моят Дом Земята в Райска градина. И от едно самотно парче скала, обикалящо слънцето, тя се превърна в Дом за хиляди създания. Всички те са деца на Земята, деца на Слънцето и мои деца.
Вливам живот във всяко стръкче. Изпълвам всяка клетка, жадуваща живот. Извирам от най-дълбоките пещери, за да се превърна в река; издигам се до небесата, за да танцувам в одеждите на облаците и да се възхитя на прекрасната планета. Не мога да остана дълго там - спускам се отново, за да целуна лицето на Земята, зажадняло за моето докосване.
Понякога съм тиха и нежна, понякога съм бурна и страстна, но винаги съм очаквана. Изливам порои над изпръхнала земя или бавно и успокоително я напоявам. Сковавам долини и върхове за зимен сън или ги разбуждам за пролетното изобилие. Прорязвам облаците с мълнии, а после оцветявам синевата с дъга.
Прераждам се с всяко създание. Оглеждам се в крехкото стръкче, борещо се с коравата земя след суровата Зима. Утолявам жадни устни, сведени към мен, като в молитва в жарък ден от Лятото. Наливам жизнени сокове във вековни коренища, устояли на изпитанията на Времето. Приютявам създанията избрали Водата за свое Убежище. Опиянявам се от ритъма на Живота и Съзиданието -- от малката рибка проблеснала в бързея, от нежното цвете, устремило се към слънцето, от малкото на животно, изпълзяло за първи път от уютното леговище.
Избликвам в сълзите на дете - от радост или от болка. Отронвам се по лицето на старица - от мил спомен или от дълбока мъка. Хората ... бяха нежни и слаби, но толкова упорити и изобретателни...
Единствените същества, които могат да рисуват толкова красиво, да танцуват толкова завладяващо и да сътворят музика - толкова омайна ...
Единствените същества, които убиват за удоволствие, тровят съседите си и рушат Дома си.
Понякога се ужасявам, че във вихъра на своята алчност наистина ще се самоунищожат.
Но когато се взра в очите на Човешките децата виждам любов и нежност, интелигентност и честност. Виждам това, което ги направи Човеци. И искам да вярвам, че те ще намерят своя начин да съществуват без алчност и корист, без злоба и завист.
Те могат.
Остава да поискат.
Същество, което е създало музика като „На хубавия син Дунав" трябва да може да превъзмогне звяра в себе си и да живее достойно и мъдро.
Иначе просто ще изчезне. Земята ще излекува раните си ... и ще го забрави.
И Водата пак ще тече .... там където е текла.
Обичам тази планета - аз съм част от нея и аз рисувам нейното лице.
Хора - нека заедно градим нашия Дом.
