Ш вейцария и Германия вече експериментираха, но Австрия бе първата, която въведе на национално ниво правото на глас за всички младежи, навършили 16 години. С други думи
с две години по-рано, отколкото бе досега
Въпросът е дали на тези години не е прекалено рано да се упражнява правото на вот и дали изобщо политиката представлява интерес, когато си на 16.
Интересен е фактът, че Австрия последва примера на Никарагуа, Индонезия, Куба и Северна Корея. Реформата бе приета от австрийските власти в края на май и ще бъде приложена още на следващите избори.
Така вероятно ще станем свидетели как на опашката за гласуване са се подредили ученици, наравно с пенсионерите и хората в активна възраст.
Тази истинска революция обаче се извършва пределно спокойно, защото цялата австрийска политическа класа подкрепя влизането в политиката на тийнейджърите.
В Австрия, както и в много други европейски страни, младежите навлизат прекалено късно в реалния живот, продължават изкуствено образованието си. Оттук и парадоксът да се гласува по-рано, а отговорностите да се поемат по-късно.
Соня Пучаригман е политилог. Според нея правото да се гласува на 16-годишна възраст позволява по-ранното узряване на тази възрастова група.
"В Австрия преминаването към живота на възрастните става по-късно. С вота на 16-годишна възраст обаче ще се промени политическото говорене в Австрия. Смятам, че това е добър сигнал за порастването на обществото.
Лично аз съм на мнение, че това е шанс за младите, но също и шанс за цялото общество.
Всички партии искаха да изпратят послание към младите. Подобно на останалите европейски и не само европейски страни, се забелязва известно политическо безразличие сред младите хора. Идеята е те да бъдат привлечени към политиката", коментира тя.
А младите австрийци до такава степен са се деполитизирали, че изобщо не участват във взимането на решения, засягащи в най-голяма степен тяхното собствено бъдеще.
С тази мярка на правителството за снижаване възрастта за гласуване се цели също така
връщане на баланса в едно застаряващо общество,
в което пенсионерите влияят прекалено много.
Според проучване на общественото мнение възрастните австрийци нямат доверие на младите си съграждани в избора им при гласуване. Така че австрийските избиратели над 40-годишна възраст не подкрепят реформата.
Сондаж, проведен и сред младежите, обаче сочи, че те имат желание да гласуват.
Според самите политици в Австрия ангажираността към политиката става още на 14-15-годишна възраст. Затова е естествено младите да упражняват правото си на глас по-рано. Освен това е по-добре да се изрази мнение в изборните бюра, отколкото на улицата.
В Германия и Швейцария също обмислят промяна на долната възрастова граница за гласуване. В тези две страни обаче напредват по-бавно.
В Германия реформата е въведена само в две провинции, докато в Швейцария- единствено в кантона Гларус. Подобно на Австрия и в този швейцарски кантон решението за намаляване на възрастта за упражняване правото на глас бе снижена до 16 г.
В момента тече оживен дебат трябва ли реформата да бъде въведена на национално ниво. Социалистите се опитват да постигнат свикването на референдум. Другите политически формации са по-умерени и търсят отговори в социологическите проучвания.
Според сондажите 56% от швейцарците са против разрешението 16-годишните да могат да гласуват. Същевременно повече от половината младежи заявяват, че не искат да упражняват правото си на глас, дори да им го "поднесат на тепсия", както самите те се изразяват.
Младите швейцарци не се вълнуват от политиката
и от обществените проблеми. Защитниците на реформата изтъкват, че ако се намали възрастта за гласуване, това ще бъде чудесен педагогически похват за изучаването на демокрацията.
У нас участието в изборите се смята за право на гражданите, а не за задължение. Много нисък е процентът на избирателна активност на младите хора между 18 и 25 годишна възраст.
Заради ниската избирателна активност
започнаха да се чуват предложения правото да стане задължение
Идеята не е чужда на някои държави като Аржентина и Австралия.
Добър начин за повишаване на изборния вот е намаляването на възрастта на гласуване - след 16 години. Това е изразеното мнение на участвалите млади българи в общоевропейската конференция, посветена на 50-та годишнина от Римските договори.
Срещата завърши със специална декларация, в която залегна предложението за намаляване на възрастта за гласуване.
Всъщност на пръв поглед "революционната идея" за снижаване на възрастта на гласуване, бе лансирана за първи път у нас от движение "Гергьовден". При това от "Гергьовден" застават зад становището, че непременно трябва да се намери положително разрешение на сегашната практика на гласуване - не по местоживеене, а по местопребиваване.
Това отново обхваща динамичната и млада прослойка български граждани. По този начин ученици, студенти и войници няма да бъдат лишавани от правото на глас, както практически се случва в момента.
Представителите на движението изхождат от факта, че подобна идея ще ангажира по-активно младата генерация, сред която най-силно се ширят апатията и отвращението към държавата.
За момента сериозно подобни предложения не се обсъждат. По-вероятна изглежда възможността за въвеждане на чисто техническо улеснение на упражняване на вота.
Фирмата WISeKey е създала система, с която близо 2 млн. българи могат да бъдат подтикнати
да гласуват по интернет,
което ще им спести време и нежеланието да ходят до избирателните секции.
Това според представители на фирмата ще увеличи значително избирателната активност у нас, особено сред гласоподавателите на възраст между 18 и 30 години, както и сред българите в чужбина и хората с увреждания.
