И звънредно заседание на външните министри на страните от ЕС ще се състои в неделя вечерта в Люксембург, за да се направи опит за постигане на споразумение относно началото на преговорите с Турция, съобщи британското председателство.
По план преговорите трябва да започнат на 3 октомври, но в четвъртък постоянните представители на държавите членки в Брюксел не успяха да се договорят по документа, който определя основните насоки и процедури в преговорите.
Пречка за постигането на общо решение беше твърдото настояването на Австрия за включване в рамката за преговори на формулировка за "привилегировано партньорство" и заличаване от текста на думата "пълноправно членство", фиксираща крайната цел на преговорите.
Освен това, без да обвързва официално въпросите за Турция и Хърватия, Виена желае да започнат преговори за присъединяване със Загреб.
Турция е от огромна стратегическа важност за Европа, заяви британският министър по европейските въпроси Дъглас Александър, като изрази надежда, че до понеделник ще може да бъде намерено приемливо за всички в ЕС решение.
"Признавам, че има различия на мненията в Европа. Това, което искаме да направим, е да намерим решение, което всички страни могат да приемат. Ще има период на интензивни дискусии както в неделя, така и в понеделник, но мисля, че ще бъдем способни да вървим напред макар да остава много работа", каза още той.
В същото време турският премиер Реджеп Тайип Ердоган изцяло отхвърли формулировката за привилегировано партньорство. "Няма да приемем нищо по-малко от пълноправно членство в съюза", твърда бе позицията на турският министър-председател.
"Не можем да говорим за привилегировано партньорство, тъй като една страна, която приема условията на преговорите, може да се стреми само към пълноправно присъединяване към ЕС", добави Ердоган.
Турция няма да изпрати своята делегация в Люксембург за започването на преговорите за членство на страната в ЕС, преди да види рамката за преговорите, заяви и външният министър Абдула Гюл, според когото е възможно Турция да не започне преговори за членство на 3 октомври, както бе планирано.
Гюл съобщи на пресконференция, че има сериозни проблеми, които остава да бъдат решени преди преговорите да започнат, и че има условия, които Турция никога не би приела, без обаче уточнява какви са те.
В същото време Хърватският премиер Иво Санадер заяви, че няма никаква връзка между кандидатурата на Хърватия за членство в ЕС и тази на Анкара.
Решението е на ЕС, подчерта Санадер и увери, че Хърватия е увеличила усилията си в сътрудничеството с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, смятани за недостатъчни от съюза.
"Казахме ясно, че Хърватия е правова държава и че ще решим последния случай", заяви Санадер, имайки предвид залавянето на ген. Анте Готовина, който е издирван за военни престъпления, извършени срещу сърби в началото на 90-те години.
От Европейската комисия заявяват, че ще препоръчат преговорите с Хърватия да започнат веднага, след като главният прокурор на Трибунала в Хага Карла дел Понте обяви, че страната "сътрудничи напълно" на Международния съд.
В тази връзка преди официалната среща на външните министри на страните от ЕС в понеделник ще има заседание на работната група за Хърватия, на което ще присъства и Дел Понте.
Според дипломатически източник, цитиран от електронното издание Euobserver.com, обаче е възможно като жест към Австрия началото на преговорите с Хърватия да бъде дадено и само при "частично сътрудничество" на Загреб.
Голяма част от страните членки на ЕС не са съгласни с подобно снизходително отношение към Хърватия, тъй като то би изпратило негативен сигнал към други страни от региона.
криза, която тихо расте" />
